Филмът Време (оригинално заглавие на уелски „amser“ / „time“ на английски) на уелската хореографка и режисьорка Дебора Лайт ни отвежда на пътешествие едновременно през времето и пространството. Тримата герои се движат на границата между сушата и морето на три забележителни места в протежение на залива Кардиган в Уелс (Bae Ceredigon/Cardigan Bay). Тримата сякаш изследват ничията територия, където се сблъскват приливите и отливите, сушата и наводненията в непрекъсната битка за надмощие. Битка дала поводи за създаването на местни митове и легенди за скрити тайни, изчезнали земи и гори, които ни припомнят отминали или ни предупреждават за предстоящи катастрофични събития.

Пътуването започна от последния ледников период сковавал Британските острови преди 20 000 години и стигна до настоящето носещо предчувствието за апокалипсис следствие от климатична криза причинена от човешката дейност.

На пръв поглед непредубедения зрител трудно би асоциирал този филм с жанра „Танц за камера“, заради усещането за липса на хореография. В него няма атрактивни, динамични и впечатляващи със своята техническа виртуозност танцови комбинации. Но всъщност кино разказа е прецизно хореографиран, изграден и разчита изключително на движенчески минималистични, но силно визуално и смислово въздействащи физически метафори. Водните капки измамно се разбиват, разпръскат и изчезват при сблъсъка си скалистия бряг, но всъщност трайно, и неумолимо го моделират. Така и хората, макар и физически тленни и мимолетни, спрямо тектоничните сили и планетарния времепоток, безвъзвратно променят и безпощадно понякога нарушават естествения баланс в стремежа си да опитомят средата, която обитават подчинявайки природата. Трите епизода на танцовия филм Време, ни разказват именно тази история на противоборство през времето и пространството.

В началото отлива разкрива пред нас Сарн Гифелин (Sarn Gynfelyn) – ледникова морена, образувана преди 20 000 години, когато ледените покривки са се стопили. Оттеглянето на леда на север е събитието, което бележи началото и зараждането на позната ни цивилизацията. Именно тази климатична промяна и затоплянето са нужните глобални условия, които позволили човешката експанзия. Скалата осеяна с кобалтото сиви овални плоски камъни прилича на тайнствен път през морето. От птичи поглед виждаме три човешки фигури, които излизат по него от дълбините на морето и времето, сякаш живи отломки от изчезнал континент. Всеки от тези „атланти“ взима по един камък закрепя го плещите си в основата на врата си и балансирайки тежестта му го „спасява“ на морския бряг от бушуващите води. Изкопава дупка в мокрия пясък и се „гмурка“ с главата си в нея. Този физически образ е носител на много различни значения: от желанието да се слееш с новата среда, през експанзионистичния нагон да цивилизоваш нови територии, до инстинкта да се скриеш и заровиш глава в пясъка, очаквайки опасността да отмине от само себе си.

Вече сме в гората Борт (Borth), процъфтявала в продължение на няколко хиляди години. Потопена от морето сега, тя се разкрива отново при всяка следваща буря повече от 6 000 години. Макар геологическите проучвания да сочат друго, легендата „Стоте дъна“(Cantre&Gwaelod) е все още жива по тези територии. Нейните привърженици приемат скалата Сарн Гифелин и гората Борт за доказателство за изгубените плодородни земи в залива Кардиган, за които тя разказва. Засадените преди няколко хиляди години човешки блянове и амбиции сякаш избуяват, сред вкаменената гора. Вкоренените с главата надолу тела на танцьорите се разгъват, израстват и изпъват по вертикала, протягайки крайници сякаш да докоснат небесата.

Продължавайки напред във времето, пристигаме в наши дни до крайбрежния град Феърбърн (Fairbourne), построен върху солени блата, превърнал се в привлекателно ваканционно селище и пример за английското индустриално богатство. Той се очаква да стане първият град в Обединеното кралство, който ще бъде обезлюден поради покачване на морското равнище. Прогнозите са, че до 30 години ще бъде погълнат отново от соленото блато, след по-малко от 200 години съществуване.

Тук и сега на вълнолома завоевателите се трансформират в защитници. Хоризонтът на камерата се завърта на 180 градуса и нашите „Атланти“ се превръщат в съвременни „Атласи“, опитващи се да се противопоставят и спрат с телата си пробудените от тях самите разрушителни сили на природата. Този път крепят на плещите си не само товара на своето съществуване, но и отговорността за оцеляването на цялата планета. Време е изключително поетичен разказ, за това кои сме, от къде идваме и на къде вървим, изграден от сурови и завладяващи кинетични образи. Опит да се разгадае баланса, усети пулса и влезе в ритъма на вековечния танц на планета ни, започнал много преди нашето появяване и застрашен от нашето съществуване и (само)разрушителните амбиции.

Дебора Лайт е танцов артист, хореограф, режисьор на движение от Кардиф, с дългоцодишен опит в областта на танц, театър, кино и сайт спесифик практики, Тя работи като независим артист и е един от ръководителите на Light / Ladd / Emberton. Лайт/Лад/Ембертън, както сами се определят „не са адвокатска кантора, а творчески колектив от трима танцови артисти и един продуцент. През 2014 г. Дебора, Еди и Гуин работят заедно за първи път, за да направят представлението „Кейтлин“ (CAITLIN). Година по-късно през 2015 г. Лора Дрейн се присъединява към тях като продуцент. Оттогава те си сътрудничат на проектна основа. Привличат други артисти и творци, за да създават, показват и разпространяват произведения, които не биха могли да създат по отделно.

Създадените от тях двуезични танцови продукции вълнуват хората, физически и емоционално. Те ги изпълняват и на живо за публика в замъци, зали, театри, градски пространства и на плажовете в Уелс и извън него. Откриват неразказани и малко известни истории от историята и културната идентичност на Уелс, за да свържат миналото с настоящето, местното с глобалното и да съчетаят личното с политическото. Техните проекти включват CAITLIN/Кейтлин; Croesi Traeth/Пресичане на плажа; Disgo Distaw Owain Glyndŵr/Безшумното диско на Оуейн Глиндор; Danfona Ddawns/Доставка на танц и др. Основният интерес за творческите им изследования е климатичната криза.

Филмът Време (amser / time) постигна огромен успех и признание в редица фестивали, като спечели големите награди на 5 фестивала (включително наградата за танцов филм на фестивала „Moving Body“ във Варна, България), бил е финалист и полуфиналист на 3 фестивала и включен в селекцията на 19 други фестивала!