

От 30 октомври до 8 ноември 2026 г. Варна отново ще бъде домакин на Moving Body Festival — фестивал за съвременен танц, пърформанс и кино за танц, който продължава да се случва в града ВЪПРЕКИ обстоятелствата, но и заради публиката, която търси различния поглед към съвремието ни. Единадесетото издание събира селекция от танцови филми, сценични произведения и срещи с артисти. Програмата започва на 30 октомври в пространството PUNKT 9, а събитията продължават през първата седмица на ноември и следващия уикенд — до 8 ноември.
По този повод разговаряме с Искра Проданова — хореограф и артист от независимата варненска сцена, артистичен директор на фестивала и човекът зад новото пространство PUNKT 9. Разговорът е посветен както на тазгодишния Moving Body Festival, така и на възможностите, които новото пространство отваря за срещи между артисти, различни изкуства и публика.
1. Какво е твоето движещо се тяло днес?
Какво те мотивира да продължаваш да организираш във Варна фестивал, посветен на съвременните танцови форми и киното за танц? Ако се върнем години назад, ще си спомним фестивала Vertigo, както и „Танцови маршрути“ на Карина Илиева и Силвия Христова — инициативи, които създаваха среда за среща между съвременния танц, движението, перформативните практики и видеоденса. С времето тези платформи изчезнаха или прекратиха дейността си във Варна, а Moving Body Festival продължава да съществува и вече има свое пространство — PUNKT 9. Какво те движи днес като артист и организатор? Защо смяташ, че Варна има нужда от подобна независима платформа?
И.П. Moving Body Festival е създаден през 2016 г. Първоначалната идея беше да бъде образователна платформа, тъй като фестивалът Vertigo вече съществуваше. Искахме да допринесем за изграждането на среда за съвременно сценично изкуство във Варна. След като Vertigo прекрати дейността си, ние поехме щафетата и още през 2017 г. започнахме да представяме спектакли. Тогава отворихме и първата си покана за танц за екран – поле, в чието развитие в България смятаме, че имаме пионерска роля.
Като артист ме движи необходимостта във Варна да има контекст, в който един артист може да съществува, а не само да гостува за кратко. Необходими са публика и общност, любопитни да преосмислят танца и хореографията. В България все още има доста консервативна представа за танца и продължава да ме занимава въпросът: „Какво може да бъде танц?“
Като културен оператор осъзнавам и по-голямата отговорност. За тези десет години успяхме да свържем Варна с национални и международни мрежи – чрез филмовата програма, участието ни в Tanzmesse, една от най-значимите световни платформи за танц, и присъствието ни в Aerowaves, водеща европейска мрежа за съвременен танц.
Фестивалът има значение не само като място за показване на произведения. Той разпространява културно съдържание, изгражда професионални мрежи, развива публики и настоява за по-смислени културни политики. Съвременното сценично изкуство обаче остава в периферията на Варна. Липсват места, които да го представят регулярно, а без постоянство трудно се изгражда публика.
Тазгодишната програма много точно формулира тези въпроси. На 5 ноември представяме „Взето от интернет или кратко ръководство за употребата на танца“ на Марион Дърова – спектакъл за влиянието на социалните мрежи върху артистите, за непрекъснатото самопредставяне онлайн и за начина, по който се променя съвременният танц в епохата на ръководствата, бързите резултати и рециклираните образи.
Продължете да четете разговора в Art Varna.net, линк към цялата статия.
