За поезията на едно движение
Общочовешки, красив, тих, обикновен, общностен, оголващ, събиращ, умножаващ, различен, близък, медитативен, успокояващ, фокусиращ, хипнотизиращ, свързващ, любовен, нежен, грижовен, крехък, тук и сега, дълбок. Филм-песен за света. Филм-пауза от света. Филм-разходка в света. Navigation… Възвишена поезия на движението, на природните кадри, на звуковия пейзаж. Произведение, което държи…
Да изтанцуваш тежестта на битието
Времето не е нищо друго освен формата на вътрешното сетиво, т.е. на нагледното представяне на самите нас и на нашето вътрешно състояние. Времето е формалното априорно условие на всички явления изобщо.
– Кант, Критика на чистия разум
Оставени сами на себе си
Изкуството служи на човека, за да се възвиси и издигне духовно над самия себе си, да използва това, което наричаме духовна воля.
– Андрей Тарковски
За свободата да бъдеш себе си и правото на достоен живот
Hикой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко, или унизително третиране, или наказание.
– Из “ВСEOБЩA ДEКЛAРAЦИЯ ЗA ПРAВAТA НA ЧOВEКA“
Движенчески атмосфери сред височини и дълбини
All we know of ourselves is just a certain little surface and there is a whole under-earth of complexity to us that, by definition, keeps out of our sight. It is actually absent to us. It comes through dreams.
– John O’Donohue
Corpus - началото на всички начала
Телата нямат място нито в речта, нито в материята. Те не обитават нито “духа”, нито “тялото”. Те имат място на границата, като граница: граница – външен край, фрактура, пресичане на чуждото в непрекъснатостта на материята. Разтваряне, прекъснатост.
– Жан Люк Нанси, “Corpus”