Танцовият филм на Едита Браун и Мени Вайсбахер LUVOS migrations (Преселението на ЛУВОС-ите) ни отвежда на едно пътуване в привидно познатия ни свят, населен с непознати или невидими за нас същества –  хибриди между животни и растения.

Впечатляващи естествени ландшафти изпълнени с усещането девствена природа, хармония и безметежно безвремие (вечност) се редуват с антиутопични урбанистични пейзажи, носещи усещането за краха на една цивилизация надживяна от автоматизираните конструкции на собствената си индустриализация.

Това пътуване едновременно носи усещането за документална достоверност характерна за научно-популярните филми, които ни разкриват непознати хабитати и техните обитатели, и сюрреалистичната фикция на научно-фантастичните филми вгледали се в дълбините на космоса или времето за други обитаеми светове или възможни алтернативни версии на пост- или авант/ пред- цивилизационни реалности и начини на съществуване.

Филмовият език е изграден с характерния за класическото кино спокоен монтажен ритъм, редувайки близки по крупност (общ план) и дължина предимно екстериорни кадри. За населяване на безлюдните природни и урбанистични локации, е използвана друга класическа техника позната от зората на киното – двойната експозиция. ЛУВОС-ите са заснети на зелен екран и на постпродукцията са добавени в нужния размер и брой, към заснетите предварително видео или фотографски изображения.

Драматургичната структура е триделна. Първата част/акт е очаквано най-дългата, в нея зрителя се въвежда в своеобразната паралелна реалност, на този танцов филм. В нея откриваме и се запознаваме с ЛУВОС-ите. Странни същества – полу растения полу животни, изградени от преплитането на обезличени предимно голи женски тела и крайници. В началото плахо и по единично те започват да заселват пустите бреговеi гостоприемните плажове. После с детска наивност, любопитство и игривост се впускат да опознаят изпълнените със свежест и зеленина гори и потоци, кристалната чистота  на въздуха, мразовитостта и суровостта на планините. Тяхното пътешествие плавно достига да границите на девствената природа, където откриват изоставени сгради и архитектурни структури, остатъци едно отминало нашествие. Отломки от цивилизационен провал воден единствено от желанието за доминация и подчинение на природа пред нейното „разумно“ творение – ЧОВЕКА.

Второто действие и показва една постапокалиптична картина. 

Виждаме ЛУВОС-ите, хванати в капана на враждебността на машините и града.

Тези изключително игриви, подвижни, нежни и раними същества, изглеждат изгубени, безпомощни и осакатени, лутащи се в търсене на изход и спасение. Масовото бягство от безмилостната и токсична ърбан среда през главоблъсканицата на пътните артерии, в края на втората част е плавен преход към заключителната трета,

Финалната част обобщава и сублимира посланието на авторите.

Отново виждаме красивите пейзажи от първата част на филма, но този път все по-гъсто населени от възстановяващи своите травми „мигрирали от градовете“ и живеещите в природата ЛУВОС-и, които живеят в симбиоза със заобикалящата ги среда.

Едита Браун е хореограф с изразителен театрален стил. Тя е пионер на съвременния танц в Австрия, а напоследък работи и като продуцент и режисьор на театрални и филмови проекти.

Родена е в Австрия през 1958 г. (Залцкамергут), първочално се занимава с класически балет. След като завършва обучението си по немска литература и наука за спорта с отличие в Залцбург, тя прекарва известно време в Ню Йорк и Париж, където завършва обучението си по съвременен танц и треатър.

През 1982 заедно с Беда Прехт основават изпълнителски състав „Форгенг“, по-късно през 1989 трансформиран в танцовата компанията „Едита Браун“, с която работи интензивно и досега в Залцбург. Нейни представления са гостували на фестивали в Европа, Азия и Африка.

От 1996 г. тя работи в тясно сътрудничество с музиканта Тиери Забойцеф, чиито композиции са в основата на нейните творби.

През годините Браун преподава в университети в Линц и Злацбург, както и по цял свят. Тя носител на Международната награда за изкуство и култура от град Залцбург през 2014 г.

Характерно за хореографския почерк на Едита Браун е смесването на артистичното й чувство за хумор със сериозни теми, театралност и оригинални визуални движенчески образи. В центъра на творческите й изследвания е голото човешко тяло и начините как то може да се превърне от позната икона, образ и клише, в абстракция на себе си.

Танцовият филм „LUVOS migrations“ (2022/2023) ознаменува една близо 40-година одисея в опознаване на ЛУВОС-ите, или по-скоро в сътворението им и цялата вселена която те населяват. 

През 1985 по време на творческа резиденция в Сенегал, хореографката заедно с артистите от „Форгенг“ създава танцовата миниатюра „Lufus“, която се превръща в сензация и спечели награда за хореография на престижния фестивал Баньоле, Франция през 1986 г.

Към днешна дата Едита Браун, в колаборация с композитора Тиери Забойцеф и изпълнителите от нейната компания, продължават да развива тази необикновена форма на театър на движението в своята серия LUVOSmove®, като я извежда далеч отвъд границите на конвенционалния съвременен танц. Петте сценични пиеси – „Luvos, vol.2“ (2001), „planet Luvos“ (2012), „Close up“ / „Close up 2.0“ (2015 и 2017), Fanghoumé (2019) и „Hydráos“ (2020), и петте късометражни филма „Hydrolákis“ (2020), изследват и изграждат оригинална естетика на съвременен движенчески театър основан на манипулирането и преплитането на женски полуголи тела създаващи изненадващи образи и илюзии. 

Резултат на това дългогодишно изследване е изграждането на истински ансамбъл Luvos, чиито танцьори са специализирани в танцовата техника и естетика на LUVOSmove®, която непрекъснато се развива и обогатява. Изследването на движението и тясното му преплитане с звуковата сред, водят до оформянето на много оригинална, специфично женска форма на музикален театър за илюзия на тялото.