Концепцията за средата или междинното, лиминалното пространство, занимава работата ми от доста време. Какво се случва в това междинно пространство? Както пишат Дельоз и Гуатари в „Хиляда платна – капитализъм и шизофрения“: „По средата в никакъв случай не е средно положение; напротив, там нещата набират скорост. Между нещата не означава локализирано отношение, което преминава от едно нещо към друго и обратно, а перпендикулярна посока, напречно движение, което помита едното и другото, поток без начало и край, който подкопава бреговете си и набира скорост в средата.“

Изследванията, базирани на осцилацията, започнаха през 2022 г. с дългосрочния изследователски проект „Практики за променени състояния“, в който експериментирам с Пендулация, Практики за променени състояния. Практиката е видимо проста, със силен ефект както върху тялото, така и върху ума. Основава се на принципа на осцилацията, като с две стъпки напред, една назад се изминава разстояние от приблизително един километър за час, час и половина, като стрелките са във фиксирано положение, очите не се движат, а дишането е синхронизирано със стъпките.

Хореографската творба задълбочава изследването, основано на принципа на осцилацията и ритъма на Евклид и равнинната геометрия, и по някакъв начин отразява вътрешните състояния, вечното търсене и опита за позициониране на себе си спрямо другия. Той играе с линиите на артикулация или сегментарност; движения на детериториализация и дестратификация, опитвайки се да остави пространство за четене между различни пластове и територии – между навън и навътре, пристигане и завръщане.

От друга страна, творбата отразява и човешкото състояние (индивидуално или колективно) в контекста на капитализма – без спирачки, повтарящ се цикъл, центрофуга. Ние действаме като малки машини, които съставляват голямата машина, и въпросът е каква е взаимовръзката на тези индивидуални или колективни машини – организми, с машината на войната, например, или машината на любовта, машината на революцията и т.н. и абстрактната машина, която ги помита.

*Структурата позволява гъвкавост по отношение на броя на изпълнителите, но не по-малко от 2, като се стреми да бъде по-скоро приобщаваща, отколкото изключваща.