Финландският танцов филм Walks With Me на артиста, режисьор, куратор и танцов ментор Кати Калио е емоционално преживяване, поставящо самотата и приятелството в две отдалечени точки и рисуващо вълнуващата криволичеща линия на живота, между тях. Като част от селекцията на Moving Body Festival за 2023 година, скрийнденс творбата печели две награди: „Колективно тяло“ и наградата на публиката. В рамките на фестивалните прожекции, през юли, Кати Калио се срещна на живо с публика, артисти и изследователи – за всички нас беше вдъхновение да научим повече за нейната работа и артистични търсения.

Разговорът ми с Кати започна от темата за универсалността на Walks With Me – открояваща се характеристика, за която е показателна оценката на публиката. Освен призовете и обратната връзка във Варна, за въздействието и топлината на филмовия наратив говорят и наградите му (повече от 10!) и участията му в официалните селекции (повече от 35!) на международни фестивали в разнолики точки на света. Кино творбата разказва без думи, с езика на танца, движението, играта, репрезентирайки хора от четири поколения и концентрирайки въображението върху вечната тема за човешката близост, като осмисляща живота ни на земята.

Кати Калио е един от пионерите в полето скрийнденс във Финландия. Вече повече от 15 години тя се развива именно в него, а зад гърба си има 20 късометражни филма, за чието създаване влиза в различни роли: на режисьор, хореограф, продуцент, монтажист, сценарист. Но сподели, че не обича да носи всички тези шапки през цялото време и се наслаждава на потенциала за колаборации, който изкуството предлага. Оказва се, че творческият ѝ път започва с ключов проект – Breath (2008). Неговата героиня се опитва да спре цигарите, а когато се появят симптоми на абстиненция, тя се бори с тях като танцува на спирки на градския транспорт. Кати признава, че е искала да проучи създаването на хореография и постигането на движение през монтажа, а всъщност открива нещо още по-важно: че скрийнденс е чудесна сфера за материализиране на вдъхновенията и търсенията ѝ. Казва, че с тази форма на изразяване тя работи на интуитивно ниво и е естествен инструмент за комуникиране на мисли и чувство по креативен начин. Днес Кати Калио предава научените уроци на млади артисти, интересуващи се от танц за екран. Куратор е и на финландския Loikka Dance Film Festival. Пътува по света, за да представя проектите си и така идва и до черноморския ни бряг, за да обогати лятното издание на Moving Body Festival със своя Walks With Me.

Задължително е дискутирането на творбата да бъде поставено в концептуалния контекст, зададен от нейната създателка – от 2010 година досега Кати Калио работи по пет филма, в които участие взимат възрастни хора. Така тя успява да фокусира вниманието на своите публики към представители на обществото, за които често забравяме; които незаслужено са в периферията на изкуството и културата. А внимателното вглеждане ни кара да определим Walks With Me действително като рядък и специален филм – най-вече заради неговото смислово ядро, в което е поставен вътрешният свят – мислите, емоциите, преживяванията на 80-годишната Сана.

Идеята идва от разговори между Ели Изокоски и Килики Пира (прототип на героинята Сана), а Кати се включва като сценарист, хореограф и режисьор. Тя споделя, че нейните проекти най-често започват именно така – от простотата на няколко разговора. А в процеса, есенциално е винаги филмът да може да каже нещо интересно и важно на своите зрители. Затова всяка част от сценария е свързана с конкретни движения в хореографията. За Кати хореографията е елементът, който винаги се трансформира от първите стъпки до финализирането, от инстинкти и намерения, през репетиции с танцьори в зала, а след това и на филмовите локации, до последните размествания в монтажа, когато все още скрийнденс творбата е жив организъм, гъвкав и способен на промени. В Walks With Me участват любители (децата, тийнейджърите и възрастните хора), както и професионални танцьори (героите в зряла възраст). Така създателите дават нова стойност на творческия процес. Работата по произведението създава мрежа от партньорства, ценни за всеки участник, защото повечето от нас са заобиколени най-много и най-често от свои връстници, а комуникацията с други поколения крие изненади, уроци, проникновения.

Освен, че творческият процес е диалог между четири поколения, филмът също празнува точно това през танц и игра. Танцьори на възрасти от 10 до 86 години работят заедно, за да разкажат чувствата на истинската Килики Пира и на вдъхновения от нея персонаж Сана. Сана живее сама. Грижи се за своите домашни растения. Един ден поглежда през прозореца и става свидетел на събитие, връщащо я към спомени за нейните близки приятели и каращо я да забележи собствената си самота. Няколко деца играят в безгрижие с широки усмивки и протегнати ръце. Щастливи, те живеят в настоящето, в играта – без да са обременени от тревоги, срам, болка, планове, носталгия по това, което никога няма да се върне. Всичко това връхлита човека малко по-късно – напомня ни сюжетното развитие. Героите във филма постепенно стават все повече: децата се превръщат в младежи, младежите в зрели родители, родителите във възрастни хора с лица, върху които бръчките са отпечатали цялата палитра на житейските емоции. Но усмивките са все така широки,а желанието за живот – ясно доловимо. Финалната част на Walks With Me е огледало на неговото начало – щастливата игра на няколко момичета, отражения на Сана и четири възрастни дами. 

В този танцов кръговрат се завихря и връзката между мислите на зрителя и главната героиня. Сана остава сама, защото всички други близки човеци вече са напуснали света. Тя може да наблюдава как той се движи, неговите невероятни постижения, иновативни трансформации, технологични чудеса. Тя може да общува със следващите поколения, което без съмнение носи свой уникален заряд. Но неизменно настъпва прозрението – дълголетието има своята трагедия – неизбежното сбогуване с най-любимите хора. Постепенно изчезват онези, с които Сана е израснала, с които някога е споделяла игрите и увлеченията, бляновете и борбите. Вече няма човек, чиито очи са видели същото, което и нейните. И има нещо безкрайно тъжно в точно тази самота.

Но филмът не задълбава в тази посока и негова безспорна ценност е, че дава различни гледни точки, пъстри пластове от възприятието на света и живота. Тази линия е отчетлива както в наративното развитие, така и в хореографската линия и кинематографските решения. По-голямата част от действието на Walks With Me се развива навън, в облян от светлина ден, сред зеленината на дървета. Музиката е динамична и не позволява на зрителя да потъне в сантименталност.Камерата и монтажа също следват правилата на играта, активно и пъргаво, забавяйки темпо, когато ни канят да се потопим в по-дълбокото философско измерение на произведението, обвързано с преходността на времето.

Така филмът, макар фокусиран върху възрастните хора, изобщо не е за края на човешкия път. Не е и за началото му. Walks With Me е за живота: пълен, богат, висша ценност, приключение, през което да преминем максимално свободни, посрещащи трудностите и моментите на самота със смях, незабравящи важността на играта и заедността.
Скрийнденс проектът на Кати Калио е жизнеутвърждаващо напомняне защо сме тук и как емпатията и обичта са спасителни в движението ни напред. С езика на танца, с окото на камерата, с ритъма на монтажа – Walks With Me.