Absent Presence е късометражен филм и движенчески аудиовизуален проект на Джорджия Понтичело.  Дълъг е само 1 минута и 9 секунди, но благодарение на прецизно синхронизиране между визуални вълшебства и въздействащ звуков дизайн, има потенциал да се загнезди трайно в съзнанието. Създаден от малък екип (оператор – Джоди Хинтерлайтнер, звукорежисьор – Симоне Менегели) и в рамките на домашни пространства с познати на всички ни обекти, Absent Presence може да бъде вдъхновение за всеки стартиращ визуален артист, режисьор или хореограф. Но също и напомняне за всеки утвърден творец, че не дължината и сложността на изразния език на едно произведение гарантират стойността му.

Джорджия Понтичело, режисьор, сценарист и изпълнител в проекта, се занимава с графичен дизайн и визуални изкуства, но има амбиции да се развива в полетата на театъра, киното, курирането на фестивали и събития. Описва себе си като любител на комуникацията, който обича да задава форма на разнообразни концепции и идеи през смело експериментиране. Огледало на именно такива стремежи е Absent Presence – част от програмата на осмото издание на фестивала „Движещо се тяло“ и филм-победител в категорията нискобюджетен проект. Творбата носи чувствителността на артисти, чийто фокус е именно визуалното. Кадрите са красиви, меки, изчистени, елегантни, цветовете галят окото, а ‘героят’ – една ръка без тяло – е нашият водач през света на познатото, който всъщност може да бъде декодиран като необикновен.

Всичко започва в банята. В дясната половина на кадъра виждаме огледално отражение – вана и чешма с течаща вода. А в лявата – гъби – от тези, с които човек търка тялото си, сваля старата си мъртва кожа, семпъл и посредствен предмет, но замисляйки се за него, не е ли всъщност леко налудничав? Ръката пропълзява към гъбата и я грабва. Изчезва от екрана, но след секунда се появява в другата половина, за да спре течащата вода. Малко по-късно сме изправени пред друго огледало, поставено върху сив диван и до небрежно полегнала червена възглавничка. Отново обекти, за които не мислим, а възприемаме като „просто там“. Ясно можем да разграничим по-светлата и по-тъмната част на кадъра – този контраст предполага нещо загадъчно. И наистина – енигматичната ръка пак е тук, едновременно хванала рамката на огледалото и танцуваща нежно в отражението. Тя играе и ни кани да се включим, да пристъпим отвъд, да се доверим на огледалния свят, на новата логика, в която не знаем как да съществуваме (но сме любопитни!). В последната третина на произведението се озоваваме в тъмното. Географията на пространствата в този филм няма значение – може би, защото той наподобява повече сън, отколкото действителност. Отдясно – маса и ваза. Отляво – сенки. Тук няма нужда от предположения – вълшебното е факт, истината е гъвкава и пластична. Вместо сянката на застинала във времето ваза, виждаме ръката и нейни копия, (или пък приятели, врагове, клонинги) да пълзят страховито по стената. Включ. Светвайки лампата в края на филма, всичко изглежда (почти) нормално.  

Освен пътуване през картини, Absent Presence е и звуково преживяване. Аудио средата е симетрична на видимото. В началото чуваме струята течаща вода. По-късно, когато ръката достига огледалото на дивана, като че ли звукът на капките от предишното визуално измерение на банята е пропътувал дотук. Няма видима вода, но магическата хореография задвижва въображението на гледащия/слушащия. В края на филма напрежението расте заедно с пълзящите сенки – музиката също става все по-динамична и плашеща. С включването на лампата се събуждаме и до края на творбата чуваме само равномерния звук от часовник. Като че ли времето, както го познаваме, се завръща. В реалността сме, но я усещаме различно. Настъпила е трансформация, но не сме способни да я рационализираме.

В описанието на Absent Presence, неговите създатели уточняват: „възприемам, от гръцки означава „докосвам от разстояние“. Филмът е сюрреалистичното пътуване на едно откъснато от света тяло и игра на възприятия, между двусмислието на отраженията и изкривените сенки, която кара зрителите да се замислят за относителността на това, което наблюдават.“ И наистина креативният проект замисля – препраща ни от невпечатляващия свят около нас, в чиито детайли сме забравили да се вгледаме, към спомени за сюрреалистични колажи и авангардни филми, които някога сме преживели, сънували или пък бихме искали да създадем. Оксиморонът в заглавието Absent Presence – отсъстващо присъствие, допринася за природата на филма – необясними противоречия, абстрактни въпроси, отговори не през разумното, а през сетивното.

В романа си La Nausée, Жан-Пол Сартр поставя героя си в трамвай. Той докосва една от седалките, но след секунда отдръпва ръката си. Тя му се струва не като най-обичаен обект, а като нещо изключително странно. Преди да си спомни, че седалката служи за сядане, той преживява недоумение и тревожност от това чувство на скъсване на логическата структура предмет – дума за този предмет, свят – език, битие – знание. Изведнъж животът и смисълът му изглеждат като нещо абсурдно и невероятно. Подобен поглед към света предлага и Absent Presence. Една ръка ни придърпва към вечните и вечно-относителни теми за свободата, въображението, твореца, публиката. Отново канейки ни да разпознаем необикновеното на обикновения ни свят.