THE SOFT ACT OF KILLING
Пърформанс
05 ноември 2022, 19:30, Градска Художествена Галерия, ул. Любен Каравелов № 1
Продължителност 60 мин.
Солово изпълнение на Агата Синиарска, Ментори: Лито Уолки, София Ню, „Вътрешни/външни очи“: Aня Нова, Матеус Шимановка, Светлини: Диего Агульо, Специални благодарности на: Ева Майер-Келер, Хулия Родригес, Соня Фернандес Пан, Кристиан Хакенбергер, Франциска Дитерих, Маке Перера, Алис Хейуърд, ученици от Soda, учители от Soda, публика
Солово представление за 50 000 мъртви клетки, 10 милиарда бактерии, 30 000 рентгена радиация на час, 23 литра въздух, 7,8 степени по Рихтер и публика.
От и с: Агата Синиарска, въздух, топлина, бактерии, пот, научни факти, дискурси, афекти, лични драми, клюки, нули, мисли, вътрешни скорости, трансплантации, жени, извънземни и други видове.
Каква би била нашата реалност, ако можехме да видим всички неща, които принципно не можем? Какви биха били нейният интензитет, образ, вкус… Дали щеше да бъде една, или по-скоро бихме говорили за няколко реалности?
Ако можем да кажем, че реалността е състояние на отношенията, невидимото е огромна част от нея. Тази част, която често е наричана нула, или нищо. За западния свят нулата може и да не означава нищо, но това няма общо с начина, по който тя функционира. Ако се предполага, че нулата означава дупка, пространство или липсващо парче, а единицата е знакът за позитивност, цифровите машини обръщат тези бинарни понятия. Нулата е нещо, макар и не някакво качество, каквото обикновено имаме предвид под „нещо“.
Нулата винаги е била нещо много различно от знака, който се е появил от неспособността на Запада да се справи с нещо, което, подобно на нулата, не е нито нещо конкретно, нито нищо. И със сигурност е така, че със или без знаците, които ги представят като инертни негативности, самите дупки никога не са просто отсъствия на положителни неща. Това е чисто аналитичен мит. Нищото е точно толкова частица, колкото и това, което преминава през него… Това не са отсъствия, пространства, където би трябвало да има нещо друго. Дупките са заредени частици, които се движат в обратна посока. За квантовия физик дупките не са отсъствие на частици, а частици, движещи се със скорост, по-голяма от тази на светлината.
Съзнавайки и неосъзнавайки, ние живеем в заплетени мрежи, не сме индивидуални, разделени същности: живеем между дискурси, други същности, езици – всичко преминава през нашите „установени“ граници. Реалността не се движи по спретнатите прави линии на печатната страница. Определено не и тази. Моята биологична същност е пропусклива, не мога да бъда сигурна в никакви граници: границите на моите мисли, емоции, въображение и не на последно място, физическите ми граници. Съществува неконтролируемо взаимодействие между мен и другите. Аз съм част от един огромен колектив. Не мога да претендирам за никаква собственост. Начинът, по който мисля, чувствам, осъзнавам, не осъзнавам, знам, работя – това е просто преплитане на сили, някои от тях скрити от публичното показване, други откраднати, трети несъзнателно взети.
Агата Синиарска, измислена героиня с много таланти и криминално минало, съзнателно създава глава след глава в хореографската рамка, занимавайки се с идеята за женско превъплъщение. Давайки шанс на различни видове театрални форми, в момента тя учи хореография в Берлин, но въпреки това не забравя миналите си преживявания и желания към езика и писането, киното и анимацията. Пристрастена към фикцията, тя прави своите изследвания между живота/смъртта в образа и живота/смъртта извън рамката, оформяйки инструменти на визуалната реторика чрез културните структури. Всяко нейно изображение е подхранено от енергията на дълбоки теоретични колебания и създадено със страст и силно увлечение. Много пъти не работи сама, а в колаборация с невероятни авантюристи.