По какъв начин този филм отговаря на концепцията на фестивал „Движещо се тяло“ 2021г.?
Творбата силно резонира с философското писание на Жак Дерида за „инвагинацията“ и аз съм съгласен: „Това е точно принцип на замърсяване, закон на примесите, паразитна икономика. От кодекса на теориите на множеството, ако мога да го използвам поне образно, бих спомена идеята за участие без принадлежност – да участваш в нещо, но да не си част от него, да нямаш членство. С неизбежното разделяне на чертата, която бележи членството, границата на множеството се оформя, чрез инвагинация, вътрешен джоб, по-голям от цялото; и резултатът от това разделение и от това изобилие остава толкова уникален, колкото и неограничен.” – Жак Дерида. 

Представете си, че това е текстът, съпровождащ вашата творба, изложена в галерия. Какво би описал той?
Инвагинираща танцова медитация върху филма на Йорген Лет от 1967 г. “Съвършеният човек”.

Авторско представяне:
„Вярвам, че изкуството е най-прецизният и изчерпателен начин за споделяне на екзистенциален диалог; и този танц, точно каквото е мракът за звездите, е най-удобният му ‘резервоар’. Моята практика изследва акта на ставане/превръщане, опита на асимилация. Медитирайки между плавността на себе си и възприятията на другите, аз изследвам пътища за освобождаване на напрежението, причинено от историите и злоупотребите с власт. Как семействата, институциите и системите на репрезентация отразяват индивидуалната субективност? Какво вълшебство ме превръща във ‘вас’ или в ‘тях’? Творбата представлява пътуване, в което се навигират съмненията и състраданието, а опитът се трансформира. Настоящата форма на моята работа е повлияна от години на междудисциплинарно сътрудничество с театрални и визуални артисти, развитие на структури за представления с участието на публиката, плюс изследвания по релационна естетика, визуални медии и културна критика. Филмът е също повлиян от промените в социалните договори в отговор на напредъка в сферите на справедливостта и взаимосвързаността. Тази динамика измести работата към все по-интимни изследвания, свързани със самия мен. При нови проекти, пърформанси и видео проекти, отговарям на начина, по който конфликтът е физически изтощителен и духовно разрушителен. И все пак се обръщам с известна фрустрация към отделянето му от усещането ми за себе си.”

http://www.gametophyte.org


How does your work relate to Moving Body’s 2021 concept:
The work strongly resonates with Jacques Derrida’s philosophical writing on “invagination”, and I agree: “It is precisely a principle of contamination, a law of impurity, a parasitical economy. In the code of set theories, if I may use it as least figuratively, I would speak of a sort of participation without belonging — a taking part in without being a part of, without having membership in a set. With the inevitable dividing of the trait that marks membership, the boundary of the set comes to form, by invagination, an internal pocket larger than the whole; and the outcome of this division and of this abounding remains as singular as it is limitless.” – Jacques Derrida. The Law of Genre. In: W.J.T. Mitchell (Ed.), On Narrative. University of Chicago Press, 1981.

Imagine this is the text box next to your piece in a gallery. What would you like it to say?:
An invaginating dance meditation on Jørgen Leth’s 1967 film “The Perfect Human”.

Artist statement:
“I believe art making is the most precise and comprehensive way to share an existential dialogue; and that dance, like darkness for stars, its most accommodating container. My practice investigates the act of becoming, the experience of assimilation. Meditating the fluidity of self, and perceptions of others, I explore pathways for the release of tension caused by the histories and abuses of power. How do families, institutions and systems of representation reflect individual subjectivity? What conjuring shapes me into you, into them? The work represents a journey where doubt and compassion are navigated, and experience transformed. The current shape of my work has been influenced by years of cross disciplinary collaboration with theater and visual artists, the development of audience participatory performance structures, plus studies in Relational Aesthetics, visual media and cultural critique. It has also been influenced by changes in social contracts responding to advances in equity and interconnectedness. These dynamics have shifted the work toward evermore intimate self implicating investigations. For new projects in both performance and video I respond to the way conflict is physically exhausting and spiritually destructive. And yet address with some frustration how to disentangle it from my sense of self.

http://www.gametophyte.org