По какъв начин този филм отговаря на концепцията на фестивал Движещо се тяло 2021г.?
Взимаме човешкото тяло за даденост, осъзнаваме неговата ценност и крехкост, когато е болно, наранено, не в спокойствие.
Взимаме другите хора и тела за даденост, докато не сме принудени да се отделим от тях, в изолация, под карантина, с невъзможност за връзка.
Този филм изследва тялото, неговото присъствие, неговите oсезаеми усещания, болката и красотата му в празно пространство, което се е превърнало в общо из целия свят, докато се опитваме да преминем през тази пандемия. 

Представете си, че това е текстът, съпровождащ вашата творба, изложена в галерия. Какво би описал той?
Това видео е зов към действие: да ре-фокусираме, да сме по-осъзнати спрямо нашите плът, кости, дъх и пот, спрямо човечността ни и тази на другите.
В свяр на периодично затваряне и принудителна изолация, тази творба е нашият опит за свързване, в изображения и въображение, с отдалечените ни близки.
Поставено в празно пространство, тялото свети със своя светлина, появяващо се от тъмнината: макар изолирано, непосилно да се свърже физически с други, то е ТУК, прекрасно и магично в своето съществуване.
Нека използваме тези трудни времена за равносметка върху това, какво истински има значение, да се фокусираме наново, да се подготвим за времето, когато отново ще е възможно да сме близо до другарите ни човеци. 

Авторско представяне:
Като артисти, наш дълг е да припомняме един на друг споделената ни човечност, присъствието и съкровеността на нашето тялото – красивият инструмент, който използваме, за да общуваме.
Но наложена социална дистанция ни кара да се чувстваме допълнително изолирани.
Макар никога да не сме изолирани от собственото си тяло, много хора дори намират за трудно да се свържат с физическото му присъствие: забравяме, че то съществува, необръщайки внимание на нуждите му освен когато е в дискомфорт.
Това видео е зов към действие: да ре-фокусираме, да сме по-осъзнати спрямо нашите плът, кости, дъх и пот, спрямо човечността ни и тази на другите.


How does your work relate to Moving Body’s 2021 concept:
We take our human body for granted, mostly becoming aware of it when it is ill, injured, not at ease.
We take other humans and their bodies for granted, until we are forcefully separated from them, in isolation, in quarantine, unable to connect.
This work explores the body, its presence, its tactile feelings, its pain and its sheer beauty, in an empty space, that space that has become so commonplace all over the world, as we try and get through this pandemic.

Imagine this is the text box next to your piece in a gallery. What would you like it to say?:
This video is a call to action: to re-focus, to be more aware of our flesh and bones and breath and sweat, of our humanity, of the humanity of others.
In a world in intermittent lockdown, forcing isolation upon us, this work is our attempt to connect, in images and imagination, with our distant loved ones.
Set against an empty background, the body shines in its own light, emerging from darkness: though isolated, unable to physically connect with others, it is HERE, gorgeous, magical in its existence.
May we use these difficult times to reassess what really matters, to refocus, to prepare ourselves for the time when we’ll be able to once again be closer to our fellow humans.

Artist statement:
As artists, it is our duty to remind each other of our shared humanity, of the presence and preciousness of our body – the beautiful instrument we use to connect and communicate.
But forced social distancing has us feel even more isolated.
Though we’re never isolated from our own body, many even find it hard to connect with its physical presence: we forget it exists, paying no attention to its needs, except when in discomfort.
This video is a call to action: to re-focus, to be more aware of our flesh and bones and breath and sweat, of our humanity, of the humanity of others.