По какъв начин този филм отговаря на концепцията на фестивал „Движещо се тяло“ 2021г.?
“Proximity” (Близост) е самостоятелно произведение както за интимността на докосването в природата, така и за загубата на възможност за докосване между хората, която настоящата пандемия е ускорила. Представена като творба с разделен екран – двата екрана, ляв и десен, подчертават основната тема за явлението „почти там, но не съвсем“. Виждаме ръце, които леко помахват или се вълнуват срещу небето, малък самолет се движи по екрана в далечното разстояние, клоните на дърветата са силни и неподвижни. Свидетели сме на това, че едно тяло се движи върху стол – домашен, но в природата – люлее се нежно – сигурно, но само, в прекрасна изолация.

Представете си, че това е текстът, съпровождащ вашата творба, изложена в галерия. Какво би описал той?
„Нашата човешка същност не е в пристигането, а в това, че сме почти там, ние сме същества, които са на път, нашето пътуване е поредица от предстоящи очаквани пристигания. Живеем, като несъзнателно измерваме обратните разстояния на нашата близост: интимност, калибрирана от уязвимостта, която изпитваме, когато се отказваме от чувството си за раздяла“. (Дейвид Уайт, CLOSE)

Авторско представяне:
Вдъхновени от тези думи на поета Дейвид Уайт, ние се заехме да разработим визуална поема, докато търсихме това, което е присъщо в отношенията ни с другите. В сътрудничество със сина ми Роман и композитора Джони Пилчър, филмът е създаден за тези, които посягат към нещо повече, но не успяват да го хванат. За тези, които пътуват и все още не достигнали крайната си точка.

https://andrewdawson.info
https://www.instagram.com/inhalethespace/

How does your work relate to Moving Body’s 2021 concept:
“Proximity” is a solo movement piece that’s about both the intimacy of touch in nature and the loss of touch between human beings that the current pandemic has precipitated. Presented as a split-screen work – the two screens not quite touching, emphasising the ‘almost there but not quite’ underlying theme. We see hands gently waving or undulating against the sky, a small plane moving across the screen in the far distance, tree branches stark and still. We witness that a body is moving on a chair, domestic yet in nature, swaying gently – secure but alone, in splendid isolation.

Imagine this is the text box next to your piece in a gallery. What would you like it to say?:
‘Our human essence lies not in arrival but in being almost there, we are creatures who are on the way, our journey a series of impending anticipated arrivals. We live by unconsciously measuring the inverse distances of our proximity: an intimacy calibrated by the vulnerability we feel in giving up our sense of separation’. (David Whyte, CLOSE)

Artist statement:
Inspired by these words from poet David Whyte, we set out to develop a visual poem, as we searched for what is intrinsic in our relationship with others. Collaborating with my son Roman and composer Jonny Pilcher, the film is for those who are reaching for something more but can’t quite grasp it. For those on their journey, not yet at their destination.

https://andrewdawson.info
https://www.instagram.com/inhalethespace/