По какъв начин този филм отговаря на концепцията на фестивал „Движещо се тяло“ 2021г.?
Заснет по време на пандемията в Рим и Париж, филмът започва от доказателствата, че трябва да преосмислим начина, по който се отнасяме към публичното пространство. Устоявайки на импулса за утвърждаване на ‘изправеността’ като идеал за огледало на всички тела, филмът се стреми да възстанови по-приобщаващ и хоризонтален шаблон за ходене: (пре)научаване на пълзенето. Творбата е част от по-голям проект, озаглавен Foulées (Стъпки), търсещ доказателства за потенциала за по-плътни връзки в град, съставен от различни крачки. Концепцията изисква като колектив да разпознаваме по-широк спектър от начини за обитаване на града; да възпитаваме чувство за колективна отговорност и да подхранваме вниманието, което отделяме на телата, с които се разминаваме и засичаме в ежедневието си.

Представете си, че това е текстът, съпровождащ вашата творба, изложена в галерия. Какво би описал той?
“Learning to crawl” (“Да се научиш да пълзиш”) представя осем фрагмента – различните начини, по които тела се движат през градове-столици. Улавяйки откровени мигове, видеото оспорва идеята за идеалното урбанистично тяло. Далеч от възможността да планират или прогнозират своите траектории, самотни възрастни хора, двойка слепи жени, куп деца…изненадват и опровергават нашите предположения за качеството и целта на техните движения.

Авторско представяне:
Загубвайки опора Градът стоеше неподвижен или поне така изглеждаше. Появиха се нови ритми. За животните и за тези, които не бяха чули указа, градът беше по-свободен от всякога за разходка. Освобождавайки се от своята изправеност, аз гледах. Тела, които живеят в космоса като простор. Гледах как натрупват сили с всяка крачка и предприемат още една. Гледах как възрастните хора, с мокра душа, все още пулсираща под повърхността, се борят с провалени стави, за да поддържат тялото подготвено. Урок по пълзене. Децата искаха да се спънат и да се облегнат на земята, по която вечно трябваше да се ориентират. Крайниците им се превръщаха в камък, както си стояха, но кой би могъл да ги обвини? *** Далеч от това, което видях, чувах и понякога чувствах. Сега може отново да дойде моментът да бъдем част от нашите градове. Да обхождаме улиците с крачка, повече в контакт с тези, които не са сигурни на краката си. Можем ли да спечелим достатъчно доверие, в себе си и един в друг, за да се освободим от своята изправеност? Да си спомним какво е чувството да сме нестабилни и да имаме представа сред какво и сред кого се движим?

https://www.spermfilms.com
https://www.instagram.com/goo.sap/


How does your work relate to Moving Body’s 2021 concept:
Shot during the pandemic in Rome and Paris, the film starts from the evidence that we need to reinvent the way we relate to public space. Resisting the impulse to affirm uprightness as an ideal for all bodies to mirror, the film strives to rehabilitate a more inclusive and horizontal template for walking: (re)learning to crawl. The work is part of a greater project entitled Foulées (Strides), seeking evidence of the potential for denser ties in a city composed of different strides. It demands that as a collective we recognise a broader spectrum of ways of inhabiting the city, to foster a sense of collective responsibility and nurture the attention we devote to the bodies we intersect with in our daily lives.

Imagine this is the text box next to your piece in a gallery. What would you like it to say?:
Learning to crawl” presents eight tableaux of the diverse modes in which bodies move through capital cities. Captured in candid glimpses, the video challenges the notion of an ideal urban body. Far from being able to plan or predict their trajectories, solitary seniors, a pair of blind women, a bundle of children…surprise and defy our assumptions on the quality and purpose of their motions.

Artist statement:
Losing our footing The city stood still, or so it appeared. New rhythms were already emerging. For animals, and those that had not heard the decree, the city was freer than ever to roam through. Letting go of our uprightness I watched. Bodies that live in space as expanse. I watched them build up the strength, with every step, to take another. I watched the elderly, with wet soul still pulsing underneath, battle with failing joints to keep the body primed. learning to crawl The children grew hungry to stumble and lean with the earth they had been condemned to look out upon. Their limbs turning to stone as they were, who could really blame them? *** Away from what I have seen, I have been hearing and, sometimes, feel. The time could be now, again, to become involved with our cities. To knead the streets with a footing more in touch with those less sure on their feet. Could we gain trust enough, in ourselves and one another, to let go of our uprightness? To remember what it felt like to be unsteady, and be mindful of what and who we move amongst?

https://www.spermfilms.com
https://www.instagram.com/goo.sap/