По какъв начин този филм отговаря на концепцията на фестивал Движещо се тяло 2021г.?
“Aз виждам” е фикционална версия на реалните събития от живота на режисьора, актьор, хореограф и изпълнител Арман Партови през 2020г. Филмът е базиран на танцова композиция, задаваща въпроси относно изгубената в дигиталната сфера идентичност, афектирана от разнообразните предизвикателства на Ковид-19. “Аз виждам” поглежда критически на текущата социо-политическа ситуация, на кризата на идентичността, на породения хаос. Чрез себеизследване създателят на филма се представя като неизменна част от тази ситуация, разказвайки историята си през пространството, времето, формите, емоциите, движението, стремейки се да използва хореографията като събрана информация за това как се е освободил от хаоса и е осъзнал идентичността си. Това е филм за млад мъж, преминаващ през екзистенциална криза, провокирана от наложени ограничения; спомени и мисли за миналото обхващат опомраченото му настояще, водят го от тъмнина към светлина чрез медитации върху произхода на света (Генезис), позволяващи му да създаде поетичен диалог с Бог, да открие себе си в Него. 

Представете си, че това е текстът, съпровождащ вашата творба, изложена в галерия. Какво би описал той?
“Aз виждам” е фикционална версия на реалните събития от живота на режисьора, актьор, хореограф и изпълнител Арман Партови през 2020г. Това е филм за млад мъж, преминаващ през екзистенциална криза, провокирана от наложени ограничения; спомени и мисли за миналото обхващат опомраченото му настояще, водят го от тъмнина към светлина чрез медитации върху произхода на света (Генезис), позволяващи му да създаде поетичен диалог с Бог, да открие себе си в Него. 

Авторско представяне:
Текущата глобална пандемна обстановка провокира подобни изменения в социален аспект сред целия свят, променяйки взаимоотношенията между хората. Все повече се открива навикът за “лични ритуали” в домашното пространство. Промяната в ежедневието води до промяна в концепцията на това да си жив. Липсата на физически събирания резултира в повишаване свързаността чрез виртуални методи, осмислящи живота ни в затвореното пространство. Това вдъхновява една нова тема за изследване, а именно “Драматургията на личния живот”, която може да служи като информативно поле за артистите-изпълнители да поканят нова форма на присъствие в отсъствието на физическия обмен. От дадена гледна точка, всички ние играем игра в нормалния си живот, в която има три основни въпрос: 1. Кои са актьорите?, 2. Кои са режисьорите?, 3. Какъв сценарий следва тази игра? В този перформативен контекст, пандемията поставя правилата като режисьор, а хората приемат ролите на актьори в своята “драматургия на личния живот”, изразявайки себе си във виртуален смисъл.


How does your work relate to Moving Body’s 2021 concept:
“I see” is a fictionalized version adopted from real events of one of the chapters of the life of filmmaker ,actor, choreographer & performer Arman Partovi in 2020. The film is based on a dance composition questioning the real identity at this moment as a result of all challenges caused by Covid-19 which is lost in digital culture. The film takes a critical look at the current socio-political situation and the identity crisis and the issue of chaos. And in a self-knowledge study, the filmmaker introduces himself as an inseparable subject from this situation and tells his history and story through space, shape, time, emotion, movement and story to see and understand all choreographic tools as an arrangement of collected information and how he got rid of this chaos, which at the same time makes his identity known. It is a film with an existentialist tinge, it is about a young man who is going through an existential crisis caused by confinement. Faced with this unexpected event of forced confinement, memories and thoughts of the past are present under the shadow of chaos that guide him from darkness to light through meditations on Genesis of the World that allows him to create a poetic dialogue with the Word of God to discover his identity in Him.

Imagine this is the text box next to your piece in a gallery. What would you like it to say?:
“I see” is a fictionalized version adopted from real events of one of the chapters of the life of filmmaker and actor Arman Partovi in 2020. It is a film with an existentialist tinge, it is about a young man who is going through an existential crisis caused by confinement. Faced with this unexpected event of forced confinement, memories and thoughts of the past are present under the shadow of chaos that guide him from darkness to light through meditations on Genesis of the World that allows him to create a poetic dialogue with the Word of God to discover his identity in Him

Artist statement:
The current global circumstances are such that we are experiencing a same form of social status on a global scale due to the corona virus pandemic, and this has changed many social relations. Due to the contemporary pandemic crisis, human beings are increasingly performing personal rituals in their private spaces. Changing of daily life has changed the concept of being alive. In lack of physical gathering of human beings, we are faced with a considerable amount of their virtual presence in digital spaces as the only communication platform to make a sense of being alive from the inside of personal spaces, and this calls up a new topic: “Dramaturgy of personal life” that can serve as an informative research resource for the performing artists, by inviting a new form of presence in the absence of physical relationships. From a point of view, all of us human beings in our daily lives, are playing games; In the philosophy of theatrical form of play, there are always three main questions: 1. Who are the actors? 2. Who are the directors? 3- Based on what kind of text is this game written? In such performative context, the pandemic sets the rules of the game by setting protocols such as a director, and people take on their own roles as performers through “dramaturgy of the personal life” and begin to express themselves through virtual contexts.