По какъв начин този филм отговаря на концепцията на фестивал „Движещо се тяло“ 2021г.?
Работата ми цели да изследва трансформиращия ефект на физическото ограничение върху човешкото оцеляване. Особено съм мотивиран да изследвам въздействието на междурасовите взаимоотношения и измененията в климата върху тялото, както и върху връзката му с други тела. Вместо да представям дадена история, ме интересува да открия тази, която изниква сама в процеса на изследване езика на тялото от различни ъгли, подобно с микроскоп. Предизвиквайки даден прочит с множество перспективи, стремежът ми е да отключа сложните отговори на това как влияем един на друг като човешки същества.
Представете си, че това е текстът, съпровождащ вашата творба, изложена в галерия. Какво би описал той?
”Джордж” бе мотивиран от убийството на Джордж Флойс през май 2020г., в съчетание с реакциите от този ужасяващ пример за расова дискриминация и бруталност. Филмът има като централен мотив физическото ограничение във формата на двама танцьори, свързани чрез движение в едно тяло. Тази визуална метафора, представена от различни гледни точки, има за цел да покаже физическите манифестации на расовите взаимоотношения както спрямо начините, по които се нараняваме, така и тези, с които се грижим един за друг.
Авторско представяне:
В сферата на видео арт формата работя с танцьори и пресъздавам абстрактни скулптурни форми, които еволюират с времето. Вдъхновен от различни скулптори, особено такива, които стигат до края на физическата възможност на даден материал, се стремя за сътворявам сложна маса, чийто смисъл да е отвъд разпознаването на индивидуално тяло. За да се изследва този потенциал, живта скулптура е подложена на динамични условия извън нейния контрол, подобно на това как метеорологичните сили изменят геологични образувания. Планирани и импровизирани вариации на осветление, обектив, позиция и движение на камерата, както и на самите танцьори са все средства, използвани за стимулиране на процеса. Докато общата структура на движение е специално хореографирана, действията и реакциите на изпълнителите са оставени на шанса и интуицията. Оставям вратичката достатъчно отворена отвъд моя контрол, за да може структурите, комбинирани с обстоятелствата, да създадат повече от това, което съм намислил, нещо, което не съм виждал преди. Езикът на тялото за мен не е просто серия от движения, а мощен метод на комуникация, разкриващ и изразяващ емоции отвъд възможното казано с думи. Допълнително важна е интимността, която се получава благодарение на камерата, позволяваща ми да се приближа до артистите, да предоставя на зрителя нюансиран портрет на техните състояния.
How does your work relate to Moving Body’s 2021 concept:
My work aims to explore the transformative effects of physical confinement on human survival. I am particularly motivated to examine the impact of race relations and climate change on the physical body and its interconnectedness to other bodies. Rather than tell a story, I am interested in finding stories that emerge out of a process of examining body language from multiple angles, as if under a microscope. By challenging a single reading with multiple perspectives, my aim is to unlock the complexities of how we relate to each other as human beings.
Imagine this is the text box next to your piece in a gallery. What would you like it to say?:
‘George’ was motivated by the killing of George Floyd in May, 2020 and the global reaction to this horrifying display of racial brutality. The work explores a central motif of physical confinement in the form of two dancers interconnected as one body in motion. This visual metaphor, captured from multiple perspectives, is designed to explore the physical manifestations of race relations, both in terms of how we hurt each other and how we care for each other.
Artist statement:
In the video-art medium, I work with dancers to create abstract sculptural forms that evolve over time. Drawing on the processes of various sculptors, specifically those that exhaust the physical potential of a single material or object, I work to create an intricate mass that transcends the recognition of an individual body. To investigate this potential, the living sculpture is set up to respond to a dynamic range of conditions beyond its control, much in the way that weather patterns shift geological formations. Both planned and improvised variations of light placement, lens choice, camera angle, camera movement, and the dancers’ dynamics are tools used to stimulate this process. While the overall structural mass of movement is choreographed and meticulously planned, the dancers’ movements, actions and reactions are ultimately left up to chance and intuition. I leave enough of an opening just past my control so that the structures combined with the circumstances can deliver much more that what I have pre-conceived; something that I have never seen before. Body language for me is not only a series of dance movements, but a powerful mode of communication that can reveal and express emotions that go beyond words. Importantly, it is the intimacy made possible by the camera that allows me to examine the human beings behind the steps, giving the viewer a nuanced portrait of the artist’s physical condition.