По какъв начин този филм отговаря на концепцията на фестивал „Движещо се тяло“ 2021г.?
Филмът е замислен в стая за карантина по време на пандемията. Исках да предизвикам логоцентричен подход за създаването на филми, като привилегировам Тялото като средство за комуникация. GEN3515 директно изследва Тялото като мост между душата и природата.

Представете си, че това е текстът, съпровождащ вашата творба, изложена в галерия. Какво би описал той?
Всички неща във Вселената са в постоянно движение – плаващи, вибриращи и струящи заедно с потока на природата. Тъй като светът става все по-дигитализиран, ние губим представа за физическата реалност. Екранът е бездна между теб и мен.

Авторско представяне:
“Genesis” (“Битие”) е рефлексия на пресечната точка между тялото и Другия. Бидейки далеч от всички възможни социални/физически взаимодействия по време на пандемията, екранът естествено се превръща в прозорец за бягство. Затънал в пределите на стая за карантина и срещайки грешка в wifi връзката, осъзнах как човешкото преживяване сега е сведено до просто свързване/изключване на това пространство. Ние се храним с информация с прекомерна скорост и неизбежно сме обсебени от връзки отвъд нашата физическа реалност. Питам се какво означава да си свързан в едно голямо нематериално пространство. Вярвам, че човечеството е надхвърлило физическата сфера и би било лицемерно от моя страна да се съпротивлявам на тази промяна. Въпреки това, тъй като ние продължаваме да се отдаваме на ефикасността на виртуалната мрежа, искам да подчертая физическото преживяване, като изобразя тялото в едно с природата.

How does your work relate to Moving Body’s 2021 concept:
Conceived in a quarantine room during the pandemic, I wanted to challenge a logocentric approach of filmmaking by privileging the Body as a medium of communication. GEN3515 directly explores the Body as a bridge between the soul and nature. 

Imagine this is the text box next to your piece in a gallery. What would you like it to say?:
All things in the universe are in constant motion – drifting, vibrating and streaming along with the flow of nature. As the world gets increasingly digitised, we lose touch of the physical reality. The screen is an abyss between you and me. 

Artist statement:
“Genesis” reflects upon the screen as an intersection between the body and the Other. Being barred out from all imaginable social/ physical interaction during the pandemic, the screen naturally became a window of escape. Stuck within the confines of a quarantine room, an encounter with a wifi connection error made me realise how the human experience has now been reduced to a mere connect/ disconnect of this space. We are being fed information at such excessive rate and have inevitably grown to obsess over connections beyond our physical reality. I question what it means to be connected in a largely excessive and intangible space. I believe humanity have transcended the physical realm and it would be hypocritical of me to resist this change. However, as we continue to indulge in the efficacy of the virtual network, I want to shed light to the physical experience by portraying the body in one with nature.