По какъв начин този филм отговаря на концепцията на фестивал „Движещо се тяло“ 2021г.?
Филмът ми се стреми да задейства комуникация между индивида и неговото тяло, да задейства отдалечено наблюдение върху нашите материални пашкули, повдигайки въпроси относно идентичността, функцията, естетиката и, в крайна сметка, нас самите. Мисля, че Covid времето на ограничения, предлага от положителна гледна точка (поне за някои), възможност за задълбочено и радикално наблюдение, ангажираност и може би дори преценка за самите себе си, че в замяна, разбира се, ще има ефект това как се ангажираме с другите и заобикалящата ни среда и по този начин се движим напред като вид, като радикално се движим навътре.

Представете си, че това е текстът, съпровождащ вашата творба, изложена в галерия. Какво би описал той?
Ням късометражен филм, заснет между руините на манастир от 12 век (2021 г.). „Отражението (това разчленено тяло) изглежда е прагът на видимия свят, ако се предадем на огледалното разположение, което Образът на нашето тяло представя в халюцинации и сънища“ (Жак Лакан, The Mirror Stage as Formative of the “I” Function, 1949)

Авторско представяне:
‘A poster of the imaginary entirety of my body in the mirror hangs over moi bed’ („Плакат на въображаемата цялост на тялото ми в огледалото виси над моето легло“) е експериментален късометражен филм, заснет през пролетта на 2021 г. в село в южната част на България. Според френския психоаналитик Жак Лакан, „Аз“ е представата за себе си като тяло. В текст от 1949 г. той разглежда феномена на разпознаването на отражението в огледалото като проблематичен пример в саморефлексиращ процес, където идеалите се сблъскват с реалността на това, което ние въплъщаваме. Това ме накара да изследвам собственото си тяло като извънземно, сурово същество с цел да създам образи, които не са неподвижни, но едва съдържат движение или драматургично действие, но позволяват наблюдение. За да постигна това технически, снимах от ръка, използвайки обектив, който, обърнат, предлага много тънко фокусно поле, за да направи самия кадър неясен и да изолира части от кожата ми, затъмнявайки техния произход в тялото ми и  възприемайки ги като самостоятелни обекти. Първата част на филма е заснета сред руини на манастир от 12 век. Неясен, фрагментиран пейзаж, тъй като обитаващите го тела препращат към неясна, фрагментирана представа за древна версия на себе си.

https://schroppjohannes.cargo.site
https://www.instagram.com/johannesschropp/


How does your work relate to Moving Body’s 2021 concept:
My film seeks to trigger a communication between the individual and their body in a sense of triggering a distant observation of our material cocoons, raising questions about identity, function, aesthetics and in the end, ourselves. I think what the past, Covid-restricted time offered on the positive side (for some at least), was the opportunity for a thorough and radical observation, negotiation, engagement and maybe even judgement with ourselves that in return of course will have an effect on how we engage with others and our surroundings and thus moves us forwards as a species by radically moving inwards.

Imagine this is the text box next to your piece in a gallery. What would you like it to say?:
silent short film shot between the ruins of a 12th century monastery (2021). “The reflection (this dismembered body) seems to be the threshold of the visible world, if we surrender to the mirror-like arrangement that the Imago of our own body presents in hallucination and dream” (free after Jacques Lacan, The Mirror Stage as Formative of the “I” Function, 1949)

Artist statement:
‘A poster of the imaginary entirety of my body in the mirror hangs over moi bed’ is an experimental short film shot in Spring 2021 in a village in the south of Bulgaria. According to the French psychoanalyst Jacques Lacan, the “I” is the idea of oneself as a body. In a text from 1949 he examines the phenomenon of the recognition of one’s reflection in the mirror as a problematic instance in a self-reflective process, where ideals clash with the reality of what we embody. This led me to examine my own body as an alien, raw entity with the aim to create images that are not still, yet barely contain movement or dramaturgical action but allow for observation. To achieve this technically, I shot handheld, using a lens that, reversed, offers a very thin focus field in order to make the shot itself vague and isolate parts of my skin, obscuring their origin in my body and making them perceivable as standalone objects. The first part of the film (the only location) is shot on ruins of a 12th century monastery. A vague, fragmented landscape, as the bodies inhabiting it refer to a vague, fragmented idea of an ancient version of themselves.

https://schroppjohannes.cargo.site
https://www.instagram.com/johannesschropp/