Кадър от BOOKANIMA: Dance на режисьора Шон Ким

BOOKANIMA: Dance e късометражен, танцов, анимационен филм на Шон Ким. Заради своя оригинален похват – ‘съживяването’ на десетки книжни страници, – а също като незабравим носител на енергия, радост и любопитна информация за света на движението и танца, BOOKANIMA: Dance съвсем естествено открива своето място в рубриката “Превод в ефир”. 

Произведението на Шон Ким е експериментален локомотив на танца със свой интригуващ поток: Балет-Корейски танц-Съвременен танц-Джаз-Aerial Silk-Степ-Аеробика-Диско-Break dance-Хип хоп-Социален танц. Също така е нещо като своеобразен учебник, дисектиращ движението, а след това отново събиращ фрагментите в една кохерентна вихрушка. Не на последно място, това е видео архивиране, запаметяване на възможностите на човешкото тяло под формата на илюстрирани танцови стъпки, а и на редица човешки въображения, повлияни от заобикалящите ги култури и движенчески жанрове и методи. 

Искахме да научим повече за твореца зад BOOKANIMA и затова отправихме своите въпроси към Шон Ким. Разговорът, започващ след само няколко реда, след четири ритмични потропвания с крак и две завъртания около собствената ос, е за: настоящите времена, отправните точки на креативност, потенциалите на анимацията, личните предпочитания за движение и най-важния урок: „Никога не спирай да се движиш“. 

И 5-6-7-8:

Къде по света те откриваме и какво те вълнува в момента във връзка с артистичните ти практики?

Съвсем скоро се местя в Ню Йорк и започвам нова работа. Като че ли това, че ще съм в нова среда и сред нови хора, ме вълнува най-силно напоследък.

Посещавал си много интригуващи места по света – как това се отразява на творческите ти процеси?

Пътуването до определено място, преживяването на непознати неща там и след това изразяване на всичко това през изкуството – това е органичният процес в работата ми: Пътуване-Място-Преживяване-Изразяване. Всъщност, това движение е не само част от създаването на специфична творба, а и начинът, по който живея. Харесва ми да получавам резултати, отразяващи моето място тук и сега, като запис на реалния живот.

Как мина годината ти в контекста на пандемията с Covid-19 (не можем да не зададем този въпрос 🙂 )? На какво посвети изминалата околослънчева обиколка?

Както за всеки друг, така и за мен животът продължава да изисква безопасен престой в малко пространство. Дълго време беше изнервящо, защото и всекидневният живот, и работата бяха поставени на пауза, а социалната комуникация с други хора бе блокирана. Но по този начин, по естествен път, стана възможно вглеждането назад към делата на човечеството, както и към моите собствени. Социални проблеми, произлизащи от омраза и разединение бяха изложени на преден план, изплуваха на повърхността по време на пандемията и раната, която получихме, изглежда не е лека. Така че пандемията ме кара да мисля по-сериозно за творческото изцеление и публичността.

Как започна да работиш с видео, филм и анимация?

Първоначално започнах с изобразително изкуство, живопис. А откакто за първи път се срещнах със страхотни експериментални анимационни филми, реших да се разровя в изкуството на движението. От самото начало бях много заинтригуван от абстрактно изкуство, а анимационните филми, които ме вдъхновиха по онова време, също бяха абстрактни, създадени през 30-те и 40-те години на миналия век. Затова и в първия си филм направих опити с абстрактни анимации.

Какъв е потенциалът на преплитането на скрийнденс и анимация?

Анимацията позволява да се създаде движение, което е невъзможно в реалния живот. Вярвам, че в комбинирането на танц и анимация се крие безгранична синергия.

В твоя скрийнденс проект BOOKANIMA: Dance миксираш литература, танц и анимация. Каква беше отправната точка при създаването на този филм?

Танцът беше отправната точка. Мислех си, че би било интересно да събера в едно и обединя танците като репрезентация на различни епохи, и да се опитам да създам анимация, която кондензира историята на танца през потока на времето.

Когато гледаме творбата ти, получаваме ценна информация за разнообразни танцови жанрове, идващи от различни култури. В същото време сме развълнувани от комбинацията на бързина в смяната на кадрите, музикално ритмичен звуков пейзаж, анимационни техники и цялостното радостно настроение, което блика от BOOKANIMA. Какви важни послания или усещания би искал гледащият да възприеме, когато преживява творението ти?

Не съм възнамерявал да предам конкретно специално послание. Мисля, че би било добре, ако публиката реагира като се наслаждава се на филм със собствената си реакция на тялото, с движение, а защо не и с танцуване, например с размахване на пръст, помахване с ръце, разклащане на раменете или краката. Ако има само едно послание за предаване към зрителя, то би било „Никога не спирай да се движиш“. Споменато е във филма от майстора на джаз жанра Луиджи (Юджийн Луис Факуито). Бях дълбоко развълнуван от танцовия дух на Луиджи, неговата отдаденост да лекува хората през движение. Исках да предам красивата му философия на публиката.

Имаше ли колаборатори в този проект, или той е изцяло твой?

Това беше самостоятелна работа за един човек. О, може да се каже, че си ‘’колаборирах’’ с книгите.

Анимацията и твоят проект ни позволяват да видим танцуващото тяло по един нов начин – нарисувано или запечатано в снимка, където е неподвижно, но в следващия миг вече в движение поради приложените анимационни техники. Съгласен ли си? И мислиш ли, че хореография може да бъде създадена чрез анимация?

Основната хореография във филма е направена в синхрон със съдържанието на книгите. Играя с готови изображения от книги, използвам анимационни техники (animating, key frame, timing…). Физическата хореография се реализира от истински танцьор, а кинематографичната хореография е дело на фимовия артист/режисьор.

Ти самия танцуваш ли/движиш ли се? Ако да, какъв е предпочитаният от теб жанр или начин да го правиш?

Причината да се интересувам от танци е, че обичам да танцувам, но не съм добър в това.

Вътре в мен, копнежът и уважението към танца съжителстват. Не съм особено добър на практика, но когато бях по-малък, копирах брейк движения с приятели. Ако бях роден да бъда танцьор, бих искал да съм готин балетист. 

Върху какви нови проекти си фокусиран сега? Къде в интернет измерението можем да научим повече за теб и артистичната ти работа?

Опитвам няколко неща за следващия си проект. Изглежда, че и той ще е свързан с движението. Все още е в начална фаза, така че не мога да предложа извадка от тази нова творба. Качвам творенията си на моя уебсайт (https://www.shonkim.com/) и във Vimeo (https://vimeo.com/shonkim), така че, моля, следете за ъпдейти на тези места. Надявам се да създам някои добри нови неща и да ги споделя веднага след като са готови. Много благодаря.

 

Шон Ким има Бакалавърска степен по право от университета Ханянг, а също и степен BFA по филм и видео от училището на Художествения институт в Чикаго; MFA по експериментална анимация от Калифорнийския институт на изкуствата и Докторска степен по теория на анимацията от университета Chung-Ang. Шон Ким работи в полето на експерименталната анимация.


Този материал е създаден в рамките на проект Превод в ефир – рубрика, посветена на танц за екран или скрийнденс. Всеки месец каним професионалната и любителската аудитория, изкушена от тази интригуваща симбиоза между киното и танца, да се присъедини към нашите прочити, разговори и дискусии с активно практикуващи в това поле хореографи от страната и чужбина.
 
Проектът “Превод в ефир” се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” по програма “Публики” 2020 г.

Светлозара Христова е културолог, арт мениджър, артистичен сътрудник, автор на статии в полето на съвременния танц и театър, съ-организатор на фестивалите Moving Body Festival и RADAR Festival Beyond Music.

Ана-Мария Сотирова завършва специалност “Film” в University of Reading, както и магистратура “Film Studies” в University of Amsterdam. Сътрудник е на фестивала „Движещо се тяло“ във Варна с основни организатори Светлозара Христова и Искра Иванова.