“People doing moves” e късометражен скрийнденс филм, или поне така започва своя път, но всъщност people doing moves е дългосрочно изследване на колектива Taet Vremya, създаден през 2014 година, изкушен от работа с широкото понятие за движение, и функциониращ като артистична платформа, която набира все повече последователи и участници от цял свят. Работата им “се изразява” чрез ателиета, пърформанси, изложби, филми и “свободни” творчески експерименти, които обследват различни жанрове, творчески подходи, направления и течения, като ги превръщат в една мултидисциплинарна движенческа практика. Полагането и мисленето на живота на цялата инициатива единствено през призмата на филмовата творба е трудно, някак дори невъзможно, а може би дори и ненужно. Затова и в тази статия ще се опитаме да поговорим както конкретно за скрийнденс творбата, така и за по-голямата картина, в която артистичният колектив позиционира дейността си. 

Любопитни към физикалността на света, за момчетата от Taet Vremya “средството на художественото изследване е тялото в движение като инструмент и материал”. Те провиждат в него един неизчерпаем ресурс за създаване на реалност, за изработка на език, за достъп и свързване със света. В подхода на колектива ние съзираме една деликатна любознателност и безгрижност, през която си проправя път абсурдът, за да ни разкрие ситуации от всекидневието по един неподозирано “питателен” начин.

Филмът People doing moves от своя страна е поредица от кратки микро движения, изпълнявани от човешки тела, като те привидно нямат никаква връзка едно с друго, не са мотивани и не произхождат едно от друго, не могат да бъдат представени като изследващи една конкретна тема или проблем, и дори трудно могат да бъдат групирани в по-големи цялости. Серията движения се редят свободно, експериментират смело с основни културологични символи и социални знаци, изненадват с потенциала, който ни разкриват за човешкото тяло и неговите навици, като понякога откровено ни разсмиват със своята комичност.

Изпълнителите владеят телата си безупречно, като успяват да изолират конкретна част от тях и да репрезентират форма, или взаимодействие по изключително забавен, и необичаен начин. Пред очите ни познатото става непознато, а непознатото виждаме като познато. Оставени да наблюдаваме тази игра на плавни смени и търсене на баланс от една точка в тялото към друга точка, както и от едно тяло към друго тяло, ние стигаме до ключовия за творбата и колектива въпрос – Кой всъщност контролира кого?. Повторението на фрагменти от движенията, свръх-приближените кадри или тъкмо обратното – общите планове, помагат на зрителя в това “лутане” около питането, което е лишено от правилен и точен отговор.

Телата на изпълнителите ваят със / след себе си скулптурни ситуации на социални взаимодействия – на индивида със себе си, на индивида с Другия, на индивида в Общност. Колективът ни прави свидели на разнообразни контексти, създадени от богата палитра движения, които адресират ключови теми като сексуалност, духовност и естетика. Чрез среща с ежедневни жестове за поздрав, сбогуване, прозявка, тренировка, медитация, придвижване или пък с непредсказуеми движения за баланс на клечка върху лява длан, имитиране на птица в полет с дясно стъпало, “статичен” опит за плуване на сухо и т.н., ние имаме възможността да прочетем ежедневието и реалността по нов начин и да се изненадаме, някак по детски непринудено, от онова движение, което правим на дневна база и почти не осъзнаваме, че извършваме или пък онова друго движение, което си позволяваме да направим само когато сме сами и нямаме “публика”. 

Така people doing moves се превръща в един симпатичен каталог от възможности за движение, в един впечатляващ архив от потенциали, в една рядка и скъпоценна колекция, запечатала човешки тела в движение. Дали този каталог може да претендира за изчерпаемост, дали този архив може да бъде организиран в прецизни сечения, дали тази колекция е пълна –  мисля, че отговорите на тези питания са по-скоро отрицателни. A формалното доказателство за това са серията от ателиета (онлайн и на живо), които Taet Vremya провеждат в последните месеци, и в рамките на които “акушират” раждането на нови и нови движения. Защото както гласи техният манифест: 

“[…] People doing moves е посветен на всеки;
People doing moves поддържа човешките тела;
People doing moves е базиран на самостоятелен дизайн;
People doing moves е натрупване на движения;
People doing moves се опитва да прокара границите и конвенциите за тялото […];
Няма правилно и грешно. Вие сте човек, който се движи във възможности;
People doing moves е универсален език […]”

Taet Vremya категорично искат да създадат общност около себе, като предоставят на всички заинтересовани от техния проект платформа от иновативни подходи към движението, и стратегии към изграждането на такова. Ето и откъс от техния списък с инструкции:

“ 001 Създайте движение
002 Използвайте тялото си по необичаен и остроумен начини
003 Разпознай движенията, които имат отношение към тялото ти
004 Разпознай неподходящите движение. Изпълни ги. Какво чувстваш сега?
005 Опитай се да имитираш движение
006 Опитай се да повториш движение и да смениш детайл
[…]
043 Вдъхнови себе си, вдъхнови другите, вдъхнови и нас
[…]
Телата ни са достатъчни”

Сега остава да опитаме и ние с теб.