Човек няма природа, има история
– Хосе Ортега-и-Гасет

– Кадър от Mass с режисьор и хореограф Фю Ли
Десетминутният скрийнденс филм на френския режисьор и хореограф Фю Ли се занимава с темата за масата. Директно и челно. Съобщава я в заглавието на творбата, хореографира я в колаборация с трийсет танцьори, внушава я чрез музикалния пейзаж, държи я изкъсо чрез движенията на камерата.
Създаден преди три години, филмът може да се чете като своеобразна реакция към един исторически отрязък, в който вълна от протести и демонстрации завладя целия свят. Към онзи момент новинарските емисии не проследяваха едно конкретно голямо политическо събитие, а отразяваха множеството сътресения с лицата на хиляди неизвестни хора, излезли на улицата, за да упражнят правото си на глас в Иран, Чехия, Ирак, Хонконг, Франция, Испания, Великобритания, Ливан, Боливия, Чили… И ние чувахме не просто за една гореща точка, а за съвкупност от стотици горещи точки, разпръснати по цялото земно кълбо. И ние усещахме, че колкото и да са различни по своя характер и същност тези протести, то има нещо, което е по-голямо и което ги свързва, което “стои” в точката на кипене, което се “разлива” в безредието, което “умножава” създаденото напрежение.
Филмът на Фю Ли като да отразява този общ нерв без директно да го илюстрира и без да ни потапя в линеарен исторически прочит. Скрийнденс творбата носи тази вибрация, но е и много по-дълбок и всеобхватен разрез на темата за колективното тяло, и неговата способност да отхвърля и приютява индивида в себе си. Във филма освен картини, напомнящи улиците на бунта, откриваме и пейзажи, които асоциираме с вълните от миграционни потоци, с лицата от демонстрационните маси, с множествата от хора, които празнуват и тържествуват по време на фестивали, на клубни събития, на олимпиади или просто с ежедневните струпвания от тълпи в големите градове…
Цялостното внушение е постигнато чрез една непринудена хореография както на движенията на танцьорите, така и на движението на камерата. Във филма присъства една лекота на формите, една плавност на кадрите, една изчистеност на сцените, една звукова елегантност, която помага закодираните послания да бъдат разчетени и преживяни със същата лекота, плавност, изчистеност и елегантност. Скрийнденс творбата се движи по ръба на крайностите, като обаче остава достатъчно пространство за гледащия я да “не се удави” в абстрактни размисли, а тъкмо напротив “да изплува” сред богатата палитра от усещания.
Защото Mass e
безразборният глъч, който идва отвсякъде…
заслепяващата ни светлина-информация, от която искаме да се отърсим…
моментите на колебание, в които се опитваме да чуем гласовете в главата си…
нежното провиране в тълпата, за да си проправим път…
засилващият се вой отвсякъде…
резките ни придихания и некоординирани затичвания…
ужасът ни от изгубване…
страхът ни от глобалните сътресения…
прахолясалите пейзажи пред нас…
раждащите се от тях по-категорични придихания…
нашите по-уверени движения…
бурният смях, който си позволяваме понякога…
криещата се в него истерия…
чувството, че сме изоставени и сами…
състоянието “в търсене на помощ”…
моментът на изграждане на доверие…
срещата на миналото с бъдещето, която умело наблюдаваме от-странени на себе си…
мигът на чудо…
проявената изведнъж игривост…
достигането до пик на екзалтация…
и отново усещането за изоставеност…
и желанието за бягство…
освобождаването “от клетката”, в която сме пребивавали…
умението ни да стоим заедно…
способността ни да задвижим Другия чрез себе си…
“да захраним” Другия чрез себе си…
машиналните движения, които правим…
общите посоки, които следваме…
координираните форми, които разпознаваме…
различните лица, които срещаме…
всички техни индивидуални усилия…
груповото бягство, от което сме част.
Скрийнденс творбата е успешен опит да бъде показана тълпата отблизо, да бъде доближен зрителят до “окото на урагана”, да гледа безопасно и из-отвътре, за да може да усети всички нейни лица, свойства, характеристики и движения – да се докосне до нейната интоксикационна сила, да стане свидетел на нейните преврати, на нейните “бързи смени на настроенията”, на нейните ускорявания, които напомнят спускане по бързей, да вкуси от нейната нестабилност, от нейната латентност, от нейната непредвидимост, но и тъкмо обратното – да усети нейните възможности да вдъхновява за общи действия, да бъде опора за отделния човек, да бъде стожер, към който може да се завърнеш, да даде хоризонт, към който да се отправиш, да даде принадлежност, която уравновесява.
Тези именно различни по своя дух и темперамент динамики се събират в десетте минути време, което сме подарили на Mass, и в които ние сме провокирани да помислим как и кога встъпваме в потока на тълпата, как и кога сме вътре и изгубваме себе си, как и кога сме вън и не можем да се открием… И ни припомнят, че забавяйки темпото, картината изкристализира, пулсът се нормализира и ходовете се проясняват.
Светлозара Христова е културолог, арт мениджър, артистичен сътрудник, автор на статии в полето на съвременния танц и театър, съ-организатор на фестивалите Moving Body Festival и RADAR Festival Beyond Music.
