„Човек няма природа, има история“ – думите на Хосе Ортега-и-Гасет може да се стоварят силно върху ума и чувствата още докато първите кадри на MASS проникват през очите към цялата друга същност на гледащия. И отекват дълго след последните пясъчни щрихи.

MASS е 10-минутен танцов филм по идея на френския режисьор Фю Ли, с когото имахме радостта да разговаряме в рамките на рубриката Превод в ефир. В скрийнденс проекта участват самодейни танцьори, чиито движенчески колективни приливи и отливи са хореографирани заедно с постоянно подвижната камера, за да изригнат в сетивно преживяване от един дълъг, непрекъснат кадър, посветен на масата. Интензивна тълпа, която празнува или протестира; в която индивидът се откроява или (се) губи. Произведението пленява с образа на масата като потопена в чувствен танц – прецизно конструирано упражнение по заедност със свои технически и емоционални качества. Но също провокира да мислим в истории, поставяйки я както в широки социални контексти, така и тълкувана през интимни субективни търсения.

Четиридесет танцьори-аматьори се впускат в скрийнденс предизвикателство заедно със своя режисьор Фю Ли и оператора Адриен Гонтие. Именно заради това, че са непрофесионалисти, но в същото време свръхамбициозни, участниците в MASS изглеждат водени от искрени лични творчески желания за колективно създаване на филм, който е красив, въздействащ и задаващ различни пътища за размисъл. Обширно празно пространство в пясъчни тонове. Човешки фигури се движат заедно, разпръскват се, събират се във формации, повдигат телата си, застигат се, смеят се, бягат, застиват, обръщат погледите си, сякаш повикани от някого в далечината… И тялото на камерата е там – около и сред човешките същества. Тя също е жива и гони, запечатва, обгръща, без да спира механичното си око дори за секунда. Сетивата на зрителя са изострени, тялото е напрегнато, духът е разтърсен, въпросите връхлитат един след друг. 

MASS е същински скрийнденс експеримент, защото е създаден с мисълта за константна симбиоза между движенията на танцуващите тела и танцуващата камера. Тълпата като богат образ и персонаж, и техническият кино инструмент като главен герой и двигател са равнопоставени в хореографиите си. За да се постигне такава прецизност, гладкост на съжителството между артистичните елементи, са били нужни несъмнени дисциплина, постоянство, воля за усъвършенстване, борба с външни фактори. Всички замесени работят заедно, защото нямат право на прекалено много грешки. Филмът е един единствен кадър. Тук няма монтаж. Има ограничен брой възможности всичко да се получи или по-скоро само една възможност за определен резултат. Репликата ‘ще го поправим в постпродукцията’ е невалидна. MASS, като центъра на собственото си изследване, в създаването си е също упражнение за работа в колектив. Всички в името на обща цел и значима творческа концепция. Тук и сега, с внимателно планиране и отдаденост в подготовката, защото няма кога и как друг път. 

Една от важните характеристики на MASS е, че влияе на своя зрител. Това въздействие е акумулирано от редица фактори. Творбата е естетически издържана. Музиката, звуците, аудио средата са в синхрон с визуалното. А визуалното е едновременно познато и незнайно. Виждаме хора, но не не знаем имената им, професиите им, откъде идват и за какво копнеят. Попадаме в затворено пространство, но не знаем къде е то. Отчетлив е наративът за мястото на индивида в тълпата, както и за мисията на тълпата в света, но няма вербализирани послания. Свободни сме да тълкуваме без ограничения. Знаем, че чувстваме и припознаваме собствени човешки ситуации, но сигурни ли сме защо? Можем ли рационално и строго логично да дадем аргументи?  

За тълпата в MASS може да се мисли по много начини – като космическа, вселенска, чувствена, дива, истинска, неистинска, прецизно подредена, предвидима, непредвидима, изненадваща, разрушаваща, съзидаваща, положителна, страшна. За мен обаче тя е още нещо – съществено и много важно – отключваща и извикваща лични тълкувания, свързани с индивидуалните житейски напластявания. Това е и причината настоящият текст да търси обществените измерения на масата, считайки, че такива нишки са откриваеми, дори и неналожени, незагатнати от авторите на произведението.

Ето ги в едно лично преживяване. В ученическите ми години учителката  по литература ни разказа за любопитния формат буктрейлър. Развълнувана от потенциалите му, аз реших да се опитам през видео, интервю, монтаж, да създам буктрейлър за поемата „Септември“ на Гео Милев. 

Днес, когато гледам MASS, аз мисля за своя собствен живот и се досещам първо не за лична принадлежност към маса, участие в протест или колективно празнуване на нещо. Спомням си за буктрейлъра, в който учителката ми по литература и мой съученик споделяха различни гледни точки за понятието ‘тълпа’, през призмата на едно уникално литературно произведение на европейския модернизъм. Така идеята за масата извика у мен отпечатъка за яркия ерудит Гео Милев – неповторим – като човек и като творец, като поведение и културни интереси, като енергия да създава в множество артистични полета, авангарден във всякакви посоки. Линията на спомените и лабиринтът на съзнателно-подсъзнателното (събудени именно от произведението на Фю Ли) ме отведе някак съвсем естествено до поемата „Септември“, където тълпата завихря времето и пространството със свои бурни сили, свой гняв и своя съзидателна светлина. Според моя съученик, бунтът от творбата е потенциален във всяко историческо време, тоест безвременен, възможен, реален и утре. А според моята учителка – и това е най-интересното, което се е загнездило в ума ми и до сега – романтичен е бунтът на отделния човек, на личността. Докато тълпите не могат да изглеждат роматично – това е естетика на грозното. 

С много (почти детски) ентусиазъм в моя буктрейлър за поемата „Септември“ съм преплела интервютата с кадри от интерпретацията на Пина Бауш върху балета на Игор Стравински „Пролетно тайнство“ (още един своеобразен артистичен протест, шокирал съвременниците си с музикалната си структура). Въпросният прочит на Танцов Театър Вупертал, с танцьорите, движещи се върху кална сцена през цялото времетраене на спектакъла, с фокус върху ритуала, обреда, жертвоприношението, насилието – също насочва към перспективи и размисли за взаимоотношенията маса-индивид. И оставя диря в културната история, особено свързана с движенчески търсения заради своето влияние както върху индивидуалния творец и зрител, така и върху артистичните общности и публики.

Споделям собствените си рационални и емоционални препратки като аргументи, че MASS далеч надхвърля първоначалния замисъл на своите създатели. Посланието се разгръща много по-нюансирано, постига много повече тълкувание – като широчина и дълбочина, което според мен е едно от големите достойнства на проекта. И макар в разговора ни Фю Ли да бе категоричен, че не е търсен и залаган социалният контекст на звучене, то той не може да бъде пренебрегнат в „превода“, защото не могат да бъдат отминати редица въпроси, отчетливо звучащи в съзнанието на зрителя:

Чия е отговорността в тълпата? Кой легитимира съществуването ѝ? Кой контролира движенията ѝ? Кой има възможността да позволи или спре насилието ѝ? Насилие ли е и същинското загърбване на себе си в името на колективен подвиг? Излъгана ли е вярата на една тълпа винаги и непременно? Има ли значение колко е голяма масата? Опасна ли е, когато празнува? Как нейният облик зависи от съставляващите я образи? Привлекателна ли е винаги тълпата, предлагайки усещането за принадлежност и несамотност? Може ли тя да променя? Може ли да не е делюзия? Не е ли винаги пътят към разрушителни действия толкова по-лесен? Дава или ограбва? 

Масите от човешки същества са постоянен феномен, който няма да спре да съществува и да вдъхновява човешкото въображение. Тълпите вълнуват и интригуват – без значение дали човек е в ядрото им, или периферен наблюдател. В тълпата човек може да открие свой идеал. Масата е чувствена вихрушка и дълбока емоция. Винаги се състои от индивиди, които под повърхността на външното, на общата мисия или споделена идеология, носят своя уникалност. Неслучайно скрийнденс проектът MASS започва с едно човешко същество. И приключва с масата, бягаща и изчезваща към хоризонта, оставяща съзнанието в широтата на празното пространство: бързо запълващо се с нови въпроси, съмнения и блянове. 

Всяка тълпа има свое време и живот. И всяко време има свои тълпи. Индивидът е тук, за да изучава и дебатира всичко, на което е способна или не масата. А окото на камерата – за да улови движенията ѝ. Така посредством умело използван скрийнденс инструментариум и една вечна философска тема, MASS се заявява като повече от въздействаща артистична творба и е интригуваща възможност да се говори за силата на личните, и общите човешки истории.