Окото на зрителя пътува по линиите, обхожда обектите. Външните им стени. Кухия, голям обем.
Търси вход навътре през пролуките. Изследва и човешките тела. Мускулите, жилите. Костите,
ребрата, китките. Очите, косите. Човешките тела движат архитектурните обекти. Архитектурните
обекти-раници влияят на движението на човешките тела. Хореографията работи с това влияние.

Какво е това? Какво са това? Кой ги носи? Какво са? Живи ли са? Движат ли се или така ми се
струва? Статични ли са? Какво са?

Раници, скулптури, архитектурни обекти, структури.

“Burden Halved”, с режисьор и хореограф Кити МакНами, артистичен директор и автор на скулптурите Лара Шнитгер

Въображението, също като окото, търси пролуки навътре. 

Какво е товар? Какво е моето собствено бреме? Споделям ли го, или е само мое? Нося ли чужда тежест? От колко време ми тежи? Изморен ли съм? Става ли по-леко някога, или то е винаги там? Красив ли е моят товар? Може ли да бъде? Има ли форма? Грозен ли е? Моят багаж променя ли ме? Променя ли материалното мен, физическото мен, тялото ми, в материалния физически телесен свят? 

Товари, бремена, тежести, багажи.

Душата, също както окото и въображението, търси пролуки. Прозорци навътре. Отворени и затворени, някои счупени. Местата на сливане на границите между светло и тъмно. Вход за дълбоки етажи под тъканите. Отвъд текстурите и цветовете. 

Какво има там? Кой е там? Защо е там? Защо (не)винаги е там? Част от мен ли е? 

Страх. Мания. Суета. Желание. Копнеж. Вяра. 

*** 

Burden Halved е скрийнденс проект – танцов филм, роден от партньорството на Кити МакНами – режисьор и хореограф, – и Лара Шнитгер – артистичен директор и автор на скулптурите. Напълно отговаря на този термин, защото телата се движат с намерение, подбудено от процесите и идеите, в които са се задълбочили четиримата танцьори заедно с Кити и Лара. Камерата е също значим участник, винаги плава към героите си, следва стъпките им, пируетите, скоците, трептенията, вълните. Монтажът е в прецизен симбиотичен такт с басa, понякога нежен, на моменти стържещ; и преплетен с внимателен усет в хореографията на телата, на обектите, на светлината. 

Изборът на късометражен формат е плюс за разглеждането на практика като скрийнденс, защото когато филмът е достъпен в онлайн пространството (в рамките на дигитални рубрики, фестивали и не само), възможно е да бъдат разпознати и анализирани отделните компоненти на танцовия филм, и по какви начини те работят синергично. Ярък пример в Burden Halved са няколко смислови опозиционни двойки, съживени през езика на скрийнденс. Танц и неподвижност – ритъмът на телата зарежда и задвижва застиналите скулптури, а обективът има възможността да се приближи максимално, за да усетим материалността им. И да се отдалечи, за да осъзнаем целостта им и обхвата на това същество – човек с кацнала върху раменете чудатост. Друг контраст – тежест и лекота – камерата и монтажът, улавяйки танцьорите и обектите на гърбовете им, могат да създадат илюзии за тежест заради мащаба на структурите. А те са всъщност съвсем леки. Факт, който знаем, защото имахме радостта да споделяме мисли и мнения със създателите на творбата, Кити и Лара, в онлайн разговор, част от скрийнденс рубриката Превод в ефир

Тази вдъхновяваща дискусия потвърди убеждението ни, че полето за интерпретации на филма е широко и пределите му не се виждат. Според Кити, една призма, през която творбата може да се тълкува, е концепцията за страха като универсално човешко бреме. Нещо, което всички носим, винаги, макар и в разнолики форми, прояви и метаморфози. Страх от познатото и страх от чуждото. Страх от това, да си прекалено близо или прекалено далеч. Страх от миналото и от бъдещето. Страх от предстоящи неспособности. Страх от собствени истории, които днес биха попречили на човек да обича, да бъде добър, топъл, щедър. Страх, че страхът няма да бъде споделен, а може. Страхът като най-човешката тежест, която интуитивно и емпатично всички би трябвало да разбираме. В същото време, Лара предложи още един поглед – за бремето като преодоляно, трансформирано, реконтекстуализирано, облагородено минало – вече по-леко, приемащо (или дори създаващо) нова ефирна форма. Все още винаги там. Памет за трудността, но в свой величествен облик. 

***

Burden Halved може да се разглежда и като произведение, принадлежащо на дългата традиция на едно друго поле в изкуството: експерименталното кино. Макар и с множество дефиниции, в това направление винаги има опити; за него винаги има теоритизации, критически натрупвания, аналитични задълбавания, академични дискусии, спорове, концепти и почти задължителни съпоставяния и сравнения с нещо друго: мейнстрийм кино, холивудско кино, наративни филми, жанрови филми и други. Но, интересно е, кои свои черти Burden Halved като късометражен филм и може би движенческа творба споделя с някои характеристики на експерименталното кино. И по-точно начините, по които действието се оформя и движи, тече, бива описано и/или разказано на гледащия и слушащия. Mетодите, през които биват разгръщани сюжети, случки, настроения, идеи.

В Burden Halved няма ясно откроен сюжет. Може би има завръзка, кулминация, развръзка, но контурите им са абстрактни. Времето тече линеарно, но е неопределено, несигурно, неконкретно. Може да е винаги и всякога. Няма експозиция, няма обяснения на правилата, по които работи светът на филма. Има своя логика, която всъщност е гъвкава и често пряко зависима от индивидуалното възприятие. Основа на случващото се на екрана не са вериги от причини и следствия. В случая на Burden Halved – опознаваме героите през невербалното, през движение, жест, поглед, взаимодействие със светлината и със структурите. Това са протагонисти с големи истории. Разголени, по собствен начин несвободни и свободни. Предлагащи свои наративи и товари за отворен прочит – лек или тежък. Подаряващи ни това, което експерименталното кино поставя на висок пиедестал: безкрайни двусмислени въпроси, неопределени сложности, съмнения, странности, загадки, липси, невъзможности, неизбежности. От какво са направени тези обекти, живи ли са, човешки страхове ли са или желания, блянове, тревоги, мечти или надежди са, наистина ли са винаги там, колко крехки са, могат ли да бъдат съблечени, изоставени, счупени, могат ли да бъдат носени от двама или трима, тежат ли, имат ли входове, могат ли да бъдат обгърнати от няколко ръце… 

***

Освен провокация за окото, ухото, ума и въображението, Burden Halved е преживяване на вътрешните ни вселени. Интимно и вълнуващо. С важност за това, което носи, начините, по които променя, следите, които оставя след себе си. Няма нужда да бъде поставян само в една жанрова кутия. Той е скрийнденс проект и творчески експеримент, но отвъд е още: незабравим отпечатък в зрителя. Трайно загнездяване на дълбоките въпроси за себе си и своя собствен товар, определящ движенията му в личната житейска хореография. Зрителят, който докосва тънките пръчки от дърво и мек плат от куфари; протяга ръка към въздушните джобове на раницата; търси и пита с какво е пълна тази, извисяваща се на собствения му гръб.


Ана-Мария Сотирова завършва специалност “Film” в University of Reading, както и магистратура “Film Studies” в University of Amsterdam. Сътрудник е на фестивала „Движещо се тяло“ във Варна с основни организатори Светлозара Христова и Искра Иванова.

Този материал е създаден в рамките на проект Превод в ефир – рубрика, посветена на танц за екран или скрийнденс. Всеки месец каним професионалната и любителската аудитория, изкушена от тази интригуваща симбиоза между киното и танца, да се присъедини към нашите прочити, разговори и дискусии с активно практикуващи в това поле хореографи от страната и чужбина.
 
Проектът “Превод в ефир” се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” по програма “Публики” 2020 г.

Видеография и библиография:

Късометражен филм Burden Halved” 

Онлайн разговор с Кати МакНами и Лара Шнитгер

Bordwell, David. 2013. Narration in the Fiction Film. Hoboken: Taylor and Francis