Залез в огледало; лилаво, черно, оранжево – меки цветове; движение – човешки крайници симетрично. Малък организъм, малко живо същество. Вода. Пясък. Растителност в лилаво. Трептяща вода. Растителност в лилаво с човешка фигура на ръба на кадъра. Летящи мушички и вода. Лилава растителност, човешка фигура, стъпки с ботуши. Безброй ситни мушици на хоризонта. Подвижно водно отражение на човешка фигура. Отражение на човешка фигура, която рисува сред лилава растителност. Животински свят във водата. Острови растителност. Напукана земя и сянка. Във водата на плитко. Човешка фигура във водно отражение. Отново на плитко и тихо. Парчета суша и вода. Вееща се пола. Поточе, бавно. Бряг и бяла птица. Ботуш, растения, лилаво, крачки. Вода. Човешка фигура, но не отражение; ботуши; вятър. Човек, растения, вода, електрически стълбове. Руса коса на предела на кадъра. Подводни корени. Земя и вода. Високи електрически стълбове и два крака – черни силуети. Тънки жици и безкрайно небе. Глезени, прасци, бедра. Жици и стълбове. Крака, променящи пейзажа. Пустош на брега. Син простор от небе и вода, и тяло с ботуши. Ботуши и плитка вода. Хореография с ръце, пръсти и вода. Острови. Водно отражение в черно. Хоризонт. Блестяща вода. Център. Без фокус. Пейзаж, трептящи пръсти. Слънчево докосване. Острови. Лагуна от висок ъгъл. Птици, вода и още птици. Ръце през хоризонтала на филма. Човек. Симетрия. Приближаване отгоре. Растителност. Живот. Човка на птица. Момиче в кафяво – танцуваща птица; нежни вълни. Птици с тънки крака и още вода. Острови. Залез. Съвършено отражение. Опит за равновесие. Линии без начало и край. Отражение в движение. Много високо. Човек. Същество. Край и превръщане в начало. Съвършен залез. Безпределно небе. Ръце и слънце. Свят. Полет. Дом. Тук.

“Intertidal. Barene”, Collettivo Confluenze

75 изречения, съответстващи и описващи (по един от безброй възможни начини) 75-те кадъра, от които се състои филмът Intertidal. Barene на колектива от артисти Confluenze. Някои могат да се определят съвсем еднословно. В други има повече обекти, същества и случки. Следователно точката идва след по-дълго изречение. В настоящия текст има думи, които или помагат, или пречат, или избледняват в безразличност. Но във филма няма нито една дума. Визуалното докосва дълбоко. И различни картини се запечатват във всяко съзнание, което е имало шанса да възприеме и преживее Intertidal. Barene.

В онлайн срещата ни (част от рубриката Превод в ефир) с двама представители на Collettivo Confluenze – Аня Димитриевич и Лаура Сантини, научихме повече за артистичния език, който избират за този незабравим танцов филм. Те отзивчиво споделиха с нас повече за използването на разнообразие от обективи, както и на камера-дрон, за кинематографичното влияние на Андрей Тарковски, за музиката, композирана и вдъхновена свободно от звуците на естествения хабитат, за движенчески практики и вертикалното човешко тяло – контрапункт или хармонично вливане в хоризонталния пейзаж на лагуната. Несъмнено Intertidal. Barene е произведение с голяма медитативна и емоционална сила. Кара зрителя да чувства, да бъде съпричастен към визуалната поезия, да навлезе в специфични психологически състояния. Интересното при този проект обаче е, че мощното му влияние не намалява след намеса на думи, обяснения и логика. А напротив – знаейки повече за проблемите, върху които се фокусира, той като че ли въздейства дори по-плътно, по-нюансирано. Филмът на Collettivo Confluenze е сниман изцяло в лагуната на Венеция и важната му мисия е да информира за опасностите от безвъзвратното губене на богатството от флора и фауна в региона заради продължителна човешка дейност, и замърсявания на водата и въздуха. Мислейки за Венеция, едва ли първо умът отвежда до природата в, и около този град. Той е специален със своите водни улици, лодки, исторически натрупвания; и в същото време е постоянно променящ се. Именно във Венеция се среща и работи творческият колектив Confluenze. Аня и Лаура разказват за значимостта на екосистемата в лагуната – колко комплексен е този свят, колко богат, пъстър, но и крехък е той. Това е най-голямата влажна зона в Средиземноморския басейн и дом на огромно биоразнообразие, обитаващо приливните зони. През перформативно вмъкване на тялото в кадрите на филма и природния пейзаж, колективът артисти задава въпроси за местата, присъствията и отсъствията на човека в природния свят на Венецианската лагуна.

 

Творческата работа Intertidal. Barene е полезна на три нива – визуална поезия, медитативно преживяване, значимо послание. Влияе, защото е прецизно завършена и в трите слоя. Материалното, естетическото, визуалното, музикалното въздействат, бидейки сами по себе си красиви. Но вътре в тях е интимно вплетено вниманието и майсторството на всеки артист от колектива – индивидуалният му поглед, произхождащ от направлението в изкуството, в което се развива. Филмът има фокус и напълно ясна цел. Съобщенията и чувствата, които творците потенциално желаят да предадат, са наситени и осезаеми. Лагуната, свят и дом, жадува да бъде спасена. 

Мога да кажа, че решаващ критерий за ценностната ориентация на режисьора, която определя дали е задълбочен, е в името на какво снима и въобще не е важно какъв метод използва.

Единственото, което ми се струва, че режисьорът не бива да забравя, не е „поетичният“, „интелектуалният“ или „документалният“ стил, а да бъде последователен докрай, когато отстоява своите идеи. А каква камера ще използва, си е негова работа. (Тарковски, 175)

Intertidal. Barene е нежен политически акт. А също и творба, която може да се интерпретира през призмата на скрийнденс. Движението е в решенията относно камерата и монтажа, така че да бъде запечатано как времето тече в лагуната. Хореографията е в езика на човешкото тяло. Човекът в симбиоза с хореографираните структури на природния космос. Или точно обратното – човешкото е натиск върху екосистемата. Интервенция. Вмешателство. 

Безброй ситни мушици се реят на хоризонта. Една пола вее вятърът. Високи електрически стълбове стърчат, два крака се извисяват като черни силуети. Острови шептят. Птици, вода и още птици живеят. Острови мълвят. Око приближава отгоре. Трептящи пръсти движат пейзажа. Залез слиза в огледало; лилаво, черно, оранжево – меки цветове. Завръщаш се – дом. Търсиш свят.


Ана-Мария Сотирова завършва специалност “Film” в University of Reading, както и магистратура “Film Studies” в University of Amsterdam. Сътрудник е на фестивала „Движещо се тяло“ във Варна с основни организатори Светлозара Христова и Искра Иванова.

Този материал е създаден в рамките на проект Превод в ефир – рубрика, посветена на танц за екран или скрийнденс. Всеки месец каним професионалната и любителската аудитория, изкушена от тази интригуваща симбиоза между киното и танца, да се присъедини към нашите прочити, разговори и дискусии с активно практикуващи в това поле хореографи от страната и чужбина.
 
Проектът “Превод в ефир” се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” по програма “Публики” 2020 г.

Видеография и библиография:

Късометражен филм “Intertidal. Barene”

Онлайн разговор с Аня Димитриевич и Лаура Сантини от Collettivo Confluenze 

Тарковски, Андрей. Уловеното време. София, Колибри, 2019, стр. 175.