В разговора за съвременното изкуство, скрийнденс интригува все повече творци и изследователи, натрупва интелектуален и експериментален инструментариум и дава все повече аргументи за своята автономия сред другите артистични полета. Защото, бидейки задължително кино и задължително танц, то действително може да се разглежда и ‘дълбае’ през призмата и на едното, и на другото направление. Но истинската същност на скрийнденс е откриването на симбиозата. Не разграничаването между филмови и танцови аспекти, а точно обратното – фокус върху произведенията, в които те съществуват синергично и заедно.

Човешкото тяло в движение е най-често присъстващият елемент в скрийнденс и именно то има силата да зададе уникален контекст на практиката. А съществуването на това тяло е възможно, видимо, възприемчиво благодарение на инструмента камера. Тя самата живее по различен начин, когато снима танц или хореография.

Именно този специфичен диалог е фундаментален за проекта Depths на Светлин Велчев.

За дълбочините на своите търсения, за вдъхновенията си, за важните детайли в артистичните решения, Светлин Велчев разказва във втория виртуален разговор на рубриката Превод в ефир на платформата Moving Body. Там можете да чуете повече за неговите филмови проекти Heights и Depths, продуцирани от екипа на Moving Body Festival и прожектирани по време на изданието през 2019 година. 

А за да стигнем до настоящия текст и контекст, нужно е да споменем няколко интересни точки в творческия път на Светлин. Той е роден и израснал в София, а днес обитава разноцветния културен свят на Амстердам, в който създава своите артистични проекти в различни посоки – скрийнденс, фотография, видео, театър, инсталация и сайт-спесифик изкуство. През 2012 година основава Manifest Dance Company – компания, стимулираща артисти и публики да бъдат живи и активни. Светлин е и един от първите български творци, впускащи се в полето скрийнденс с филма си от 2004 година Хексагонс – любопитен видео-танц (с участието на Теодор Воденичаров, Катерина Петрова и Виолета Витанова). Петнадесет години по-късно, Светлин Велчев полита към нови измерения. 

В следващите редове, ще го последваме в потапянето на все по-дълбоко.

Пиано – нежно, но силно притегателно. Фигура, търсеща себе си и околното в огледален образ.  

Погледът ни се завърта около едно човешко същество. Танцуват сенки, светлини и тяло. Синьо е. Красиво е. Приближаваме се по-близо, по-надолу, по-навътре – в скрийнденс проекта Depths. Въздействието на работатата на Светлин Велчев започва още на повърхността на екрана, но успява да ни повлече и отвъд него – в размисъл и съпреживяване, в океански дебри от синьо. И, без да е необходимо да формулираме послания или внушения, нека дадем един ракурс към Depths (Дълбочини). Може би, съвсем неслучайно, творбата най-често се представя в дуално единство с друг проект на Светлин – Heights (Височини). Артистът ни провокира да търсим силната взаимна свързаност на понятията дълбоко – високо и ни дава възможност посредством по-дълбокото потапяне да достигнем до свое възвисяване. 

Интуитивно, реакцията на гледащия Depths вероятно е първо към цветовете, звука и тялото в движение, наблюдавано от камера, която плаващо се полюшва. Сред използваните артистични инструменти светлината има ключово значение. В онлайн срещата ни, Светлин сподели за интереса си към осветителните тела, изследването на разнообразието им, постигането на симплистичен визуален свят. Това специално отношение намира категоричен израз в Depths – прожекторите обливат кадрите в дълбоко синьо – осезаемо и всеобхватно. Видео танцът е лимитиран хоризонтално и вертикално от правоъгълния формат, но не и в дълбочина. Като че ли, осветлението и играещите подвижни сенки създават слоеве визуалност, в която погледът може да проникне. Движението е навътре. В синхрон с видимото, работи и звуковото. Музиката на Edward Shearmur дърпа и повлича въображението на фокусирания гледащ, оказващ се симултанно и слушащ, и преживяващ. Самият Светлин ни разказа за значимостта на именно това звуково произведение, търсено и специално ‘поставено’ в проекта. Ефектът е постигнат – музиката ни отнася другаде – потапя ни в някаква сюблимна тихост със своя мелодия, в магично усещане за тишина със свои звуци – такива каквито има само в дълбокото. 

Преминавайки през смислите на някои елементи на скрийнденс проекта, най-естествено е да се взрем най-внимателно и дълго в хореографираното тяло – центърът на творбата Depths. То задава контекста на произведението, защото активно навигира артистичните компоненти звук и светлина. Тялото, със своето плавно движение, е живото, материално, смислово ядро, което обитава конкретните време и пространство. Според Дъглас Роузенбърг, скрийнденс теоритик и изследовател, един от основните елементи на този медиум е тялото в движение с важна задача да контекстуализира работата. Най-често то е главен създател и/или носител на значения. А също и акумулатор на реакции и усещания от различен характер – емоционални, психологически, висцерални, абстрактни. В своя труд Proposing a Theory of Screendance Роузенбърг дискутира още как тялото в танцовия филм е едновременно опознавано от възприемащия творбата и опознаващо себе си в процеса на движение. Предаването на информация е навън и навътре в един и същи момент. Случващото се на екрана е перформативно, нещо като текущо автобиографично ‘писане’ на тялото, което има ефимерни качества и не може да бъде повторено по идентичен начин. Но заедно с това, механичните инструменти камера, монтаж, светлина улавят движението, превръщайки го в културен артефакт, който може да се изучава отново и отново до безкрайност. Тези идеи на Роузенбърг могат да бъдат съотнесени и към работата на Велчев. Виждаме реалните им проекции в Depths. Тялото на артиста, поставено в центъра, задава смисъла, отправя посланията и очертава въздействията. Едновременно с това, всяко завръщане към творбата е стойностно заради изненадващото, което се открива с новото гледане. Заради повторното опознаване на тялото и неговото движение – написване на смисли едновременно уникални за собственото аз и универсални за човешкото телесно присъствие. 

Камерата, от своя страна, е винаги присъстващият кинематографичен компонент в скрийнденс (освен може би когато анимационен филм се разглежда като скрийнденс). Без нея е невъзможен диалогът между екран и движение – сърцевината на артистичното поле, обединяващо кино и танц. Камерата в Depths на Светлин Велчев е дрон, летящ и плаващ, даващ живот на видимото и пренасящ го в измерението на практиката скрийнденс. Изборът на дрон е напълно съзнателно артистично решение, за чиито комплексни специфики ни разказа Светлин. Но, заедно с технологичните предизвикателства, творецът изцяло въплъщава в работата си вече спомената базова скрийнденс концепция – камерата е основополагаща за метафоричния свят на танцовия филм. Нейното тяло и синергичен начин на движение централизират човешкия корпус и създават усещането за дълбочина. Дронът не е никога статичен. Дронът, като че ли, има свое независимо око, ‘дебнещо’ жестовете на движещия се. Дронът, способен да създаде дълбочина и височина, благодарение на самата си механика и есенциална функция на летене, материализира пластовете, в които откриваме идейното, концептуалното и които възприемаме със съществото си, когато преживяваме Depths. 

Светлин сподели с нас, че дронът се движи нагоре и надолу, отдалечава се в различни ъгли и се приближава до тялото му – риск, който обогатява още повече висцералното влияние на филма. В някои специални мигове, окото хваща сянката на тази плаваща машина и нейното същинско тяло става част от тялото на филма. Проектирайки се върху земната повърхност, напомняйки ни, че тя все пак е там, а и върху подвижната фигура на артиста. Може би далечна връзка, но не напомня ли тази сянка за една от първите сцени във филма Огледало на Андрей Тарковски? Жена – хипнотерапевт помага на младо момче, което заеква, със сеанс с метафизична природа. Тук движението на камерата и случващото се между героите е също синергично. Като присъствие, едновременно дух и материалност, камерата проследява действията, напрежението, отпускането, освобождаването. Хваща, записва завинаги докосванията между пръсти, ръце, чело, глава и допринася за усета на зрителя за съпреживяване на този допир и сетивност. А в горния ъгъл на същите кадри, почти незабележимо, се появява сянката на микрофона, улавящ важните думи. Тялото на филма е самият филм на екрана, но механичният инструмент микрофон е въплътено потвърждение на самото създаване, снимане, запечатване на света. Такъв е и дронът, придобиващ тактилност посредством сянката си в дълбокото синьо. Предвижвайки себе си, окото (а и всички други сетива) от повърхността към вътрешността. Показвайки ни отново въздействието на хореографираното тяло, неговите едновременни сила, крехкост, гъвкавост, лимити, възможности. А заедно с това – потенциалът на това въздействие да увлича и променя.

В книгата Envisioning Dance on Film and Video (2002), Джуди Митома изследва идеята, че танцът за камера е естествено продължение на уменията на тялото и ума на движещия се артист. Гледните точки към танца и видеото често споделят характеристики като чувствителност към визуалната форма, усещане за жестикулация, знание за пространство и време, светлина, както и силно желание за комуникация. В Depths тези аспекти са разпознаваеми и работещи в константно преплитане – има определено намерение за тази творба, материализирано посредством познаване на форматите видео и танц. Усетът за собствено тяло, за ориентация в пространство, за привличащата сила на гравитацията, валидна за всяко тяло, но особено близка, ясна за движещия се човек. Светлин е и комуникатор, каквито са артистите, занимаващи се с танц, филми или скрийнденс – приликата е в ентусиазма определена идея или философия да бъде споделена, а разликата – в избора на артистичен език и инструменти на изразяване. 

Тези характеристики позволяват работата на Светлин Велчев да се обособи като скрийнденс. Работа, която привлича и заслужава вниманието ни в дълбочина. Провокирани сме да се вгледаме с разума си – интелектуално и аналитично. Но не само – с тялото и сетивата си да усетим дълбочините, светлинните текстури, висцерално. А с вътрешното себе си да се докоснем до емоцията, чувството. Така вниманието ни работи на няколко нива и сме поканени да търсим скритото под вълните. А какво е то? Неизвестности, трудности, мистика, страх, вълнения, съкровища, пориви?  Всяко взиране в  този скрийнденс проект ни носи ново намиране.

Истинско удоволствие е Depths да се гледа и слуша на тъмно, в кино зала, изолираща от външния свят. За да се открият пластовете потенциали. За да се усети дълбочината, която издига.

***
Разшифроването на практиката скрийнденс и нейни конкретни представители продължава в Превод в ефир. Защото комуникацията и потапянето на дълбоко са усилие, но и удоволствие.