All we know of ourselves is just a certain little surface and there is a whole under-earth of complexity to us that, by definition, keeps out of our sight. It is actually absent to us. It comes through dreams.

– John O’Donohue

Кадър от “Heights”, концепция и изпълнение Светлин Велчев

Днешната ни среща е със Светлин Велчев, хореограф и визуален артист, който от години живее зад граница и по-точно в мултикултурния Амстердам. Чрез този текст ще се опитаме да се доближим до специфичния движенчески език, който той владее, до яркия хореографски почерк, който го определя и до категоричния поглед към екзистенциалните теми, с които той борави. Наша отправна точка, първа спирка и огледало, в което ще се вгледаме внимателно, са неговите две скрийнденс творби Heights & Depths, в този текст с малко повече акцент върху Heights.

И двете произведения могат да бъдат разглеждани както като продължение една на друга, така и като творби със “самостоятелен живот”; те лежат на една плоскост, но едновременно с това удържат дистанция и се оглеждат едни в други; те се допълват както в своята независимост, така и в своята последователност, защото те не са части от едно цяло, те са самото цяло.

Ние, хората, мислим и разделяме света в години, като сред тях определяме ясно и категорично времената на мир и времената на война, ерите на културни революции и технологичен подем, периодите на пандемии и икономически кризи… Така си обясняваме конкретни явления и процеси, така се придвижиме заедно в социалното пространство, така се чувстваме част от нещо по-голямо, което държи съда на живота.

Ние, хората, мислим и разделяме и своите собствени животи в години, като и сред тях ясно и категорично можем да определим моментите на щастие и радост, моментите на скръб и тъга, събитийностите, довели ни до успехи, и тези, които са ни провалили. По този начин ние трупаме опит в биографиите си, изграждаме се като личности и заемаме своето място в света.

И както животът за отделния човек и за общността никога не е “равнина”, така и скрийнденс творбите на Светлин Велчев се занимават именно с тази двойственост и полярност, в чиято рамка ние строим личния и обществения си живот. Heights & Depths са една минималистична интерпретация, един микрокосмос, който играе с отраженията на тези два върха, картографиращи нашето жизнено време. Непрекъснатата смяна на тези величини, последователността, в която ние се срещаме с тях, опитността, която актът на изкачването и слизането ни дават, определят динамиката и ритмите, сцените и атмосферите в двете скрийнденс творби.

Можем ли да достигнем височини без да сме слезли първо при дълбочините?! Можем ли да се оттласнем от дълбокото и да се озовем рязко във високото?! Можем ли да преминем по-пъргаво през дълбините, знаейки, че няма да ни е за последно, а можем ли да се задържим по-здраво във висините, знаейки, че няма да е задълго?! Струва ми се, че именно чрез избора на Светлин Велчев да отдели двете произведенията, а не да ги положи като част първа и част втора от една творба, достигаме до нюансираните и нееднозначни отговори на тези така естествено възникващи въпроси.

Любопитен е и фактът, че двете произведения са създадени във втората половина на 2019 година, само половин година преди обявяването на световната пандемия от Ковид-19. Положени в този контекст, те могат да бъдат разчетени като силно артистично предчувствие за една безпрецедентна задаващата се полярност в света. Защото 2020 година ни застави да преосмислим своите идентичности, да вземем спешни решения от най-битов и базов характер, да се движим максимално уверено в едно максимално несигурно време. И именно поради тази сгъстеност и концентрираност, ние прескачахме скорострелно, а и все още го правим, от мигове на абсолютни екзалтации или височини, в които виждаме създалата се криза като най-добрата възможност за иницииране на нови начала за нас и света, за поемане по нови пътища, които са по-верни и истинни на нашите вътрешни светове, и които са свързани с общото благо на човечеството; към мигове на абсолютни мъртви точки или дълбини, в които се виждаме изгубени, без почва под краката си и без ясен хоризонт, в които надеждата ни се е смалила или дори почти ни е напуснала.

Скрийнденс творбите не са в никакъв случай реплика на пандемията, но прочитът им точно в този момент неотменно ни помага да ги възприемаме като напомняне, че тази несигурност, тази полярност, тази двойственост в света е по-скоро нашето постоянно житейско състояние и че тя не е резервирана за времената на извънредно положение и световна криза. Наша константна задача е и ще бъде да се научим да навигираме придвижването си между тези две крайности.

Знаков е и изборът на заглавия на произведенията – вместо широко разпространените и директно назоваващи моментите на “добри и лоши” / “силни и слаби” периоди – Ups & Downs или Highs & Lows, Светлин Велчев избира много по-поетичните и абстрактни имена – Heights & Depths, които, най-вече по линия на негативния аспект, действат по-смекчено, и като да крият много повече обещание за възможност за преплуване на мрака, отколкото за капан в тъмното.

Общ и изключително важен момент и в двете видео творби е огледалото. Древен символ, свързан с ритуали и практики, пряко и преносно, обвързани с познанието на себе си. Също така обаче и инструмент-знак, с който можем да изобразим сравнително лесно концепцията, че и това ще мине:

и да е възхитително – ще мине,
и да е изтощително – ще мине,
ще остане зад гърба ми,
и ще ме споходи, и ще ме отмине,
и ще ме споходи, и ще ме напусне,
и ще го отнеса със себе си, и ще го пусна.

Светлин Велчев се движи смело върху огледалото, танцува с огледалото, сприятелява се с огледалната повърхност до степен, че забравяме, че тя е неговият “скромен” периметър на движение и почваме да я възприемаме многоизмерно като родина на всички негови вътрешни раждания и умирания. Огледалото е неговото бойно поле, кръщелна територия, в която се заявяваш и заставаш пред света, но и чрез която територия веднага, а и винаги всъщност, отново биваш насочен обратно навътре към себе си, и пак, и пак…

Хореографията в Heights е някак мека и ни помага да чувстваме “тънкия лед”, по който Светлин се движи. Има нещо много интимно в този танц за екран, въпреки грубия урбанистичен градски пейзаж и въпреки сивкавата дневна светлина. Всичко отвъд случващото се на територията-огледало, в която от време на време успяваме да видим и синьото на небето, всичко друго, от заобикалящия ни свят, е някак сурово, грапаво и техничарско – напукан бетон, неприветливи метални конструкции, дъждовни локви. Чувството за реене във висините обаче не се изгубва сред външния пейзаж, а дори напротив – изплува и се откроява много по-ярко именно заради него.

Зрителят удържа в себе си поетичното усещане, благодарение и на контрастиращата на външния свят безкрайно нежна композиция за пиано Swan Cloud, звучаща от началото на творбата и притихваща плавно в нейния край. Лишена от резки завои, от категорични кулминации и “заменена” от тишината в последните кадри, тя е в абсолютен синхрон на хореографията, като създава усещане за много по-широки вътрешни обеми на придвижване на тялото на екрана.

Другият елемент, който ни помага да четем творбата като изобразяваща издиганията и празнуваща изправянията ни в живота, е партньорството на Светлин Велчев с камерата-дрон. Тук техниката не се използва като документираща танцовото соло, тук тя е поканена да бъде равностоен партньор в танцовото соло. И именно това общо движение между физическото тяло на земята и технологичното тяло във въздуха създават една изключително интересна среща по вертикала, едно място на феерична заедност и една точка на жаден копнеж.

Heights играе по линията на тези две атмосфери на приплъзвания – по хоризонтала и вертикала, и ни кара да се отпуснем в прегръдката на собствените си представи и усещания за съдбата на височините в живота ни. Харесва ми как тялото не е екзалтирано в нито един момент и как тихо и кротко се прибира в себе си в края на скрийнденс творбата, за да отпочине, за да поеме въздух и да продължи своето пътуване този път към Depths.


Светлозара Христова е културолог, арт мениджър, артистичен сътрудник, автор на статии в полето на съвременния танц и театър, съ-организатор на фестивалите Moving Body Festival и RADAR Festival Beyond Music.

Този материал е създаден в рамките на проект Превод в ефир – рубрика, посветена на танц за екран или скрийнденс. Всеки месец каним професионалната и любителската аудитория, изкушена от тази интригуваща симбиоза между киното и танца, да се присъедини към нашите прочити, разговори и дискусии с активно практикуващи в това поле хореографи от страната и чужбина.
 
Проектът “Превод в ефир” се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” по програма “Публики” 2020 г.

Късометражен филм “Heights

Късометражен филм “Depths

Онлайн разговор със Светлин Велчев

O’Donohue John, “Walking in Wonder”, Convergent, New York, 2018

Borch, Christian, “Architectural Atmospheres”, Birkhäuser, 2014

Христова, Светлозара и Сотирова, Ана-Мария, За полето на скрийнденс: срещата на танца с киното, Списание за танц, бр. 2, 2020 година.