Благодарение на онлайн разговора ни с Искра Иванова, хореограф и творец, в живото виртуално измерение на рубриката Превод в ефир, научихме колко значима е била средата й от артистични съмишленици и приятели в чертаенето на първите ориентири на създаване. То се случва в полето видео арт, където намират мястото си работите Corpus и Positive Negativity. Видео творбите, всъщност, се явяват първи любопитни начинания за Искра отвъд университетското образование – Хореография и Педагогика във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Създадени са в контекста и времевия отрязък на 2013 година, но като че ли си струва, преди потъване в тях, да се върнем малко по-назад…

През 2008 година, Искра организира гостуването на Танцова компания ДЮН и Петя Стойкова в клуб „Комикс“ във Варна – случват се няколко интензивни дни, наситени с нови цветове и посоки: представен е танцовият пърформанс DANZA, прожектиран е късометражният танцов филм Аквариумът (може да се прочете като ранен пример на български скрийнденс проект) и е проведен уъркшоп. Именно тези преживявания и хора запалват увлеченията на Искра по възможните симбиози между изкуствата, и поддържат интуициите в творческия й път. Така, вдъхновенията стават реципрочни – средата обогатява артиста и същевременно със своите лични произведения, Искра обогатява и допринася към заформящата се общност от артисти, пресичащи и размиващи границите между видео арт, фотография, пърформанс, танц, скрийнденс. 

Хилядолетието ни също размива граници. Днес, споделяйки огромни потоци информация, ние можем да си взаимодействаме, пречим, кооперираме, отричаме по безброй начини. Винаги, когато представяме нещо на другия или другите около нас, ние сме между себе си и света. Гледните ни точки, мненията и посланията ни са между себе си и света. Тогава какъв е или какъв го правим – нашият свят? Първосигнално можем да извикаме „живеем в ерата на консуматорското общество!“. И е вярно. Често си задаваме въпроси за това общество, за ролите ни в него и за съществуването ни. А ние съществуваме с телата си. Тук сме с телата си. Тогава, къде е мястото на тялото тук и днес? Можем да го свържем изключително с хедонистични представи и задоволявания не просто на нужди от първостепенно физиологично ниво, а на желания и потребности, изисквани от масовия вкус, внушавани от медиите. Съществуват и ни връхлитат десетки концепции, философии, мирогледи относно съвременните грижи, които полагаме за телата си. Като че ли, издига се в култ копнежът те да остаряват максимално бавно. Раждат се движения и тенденции за хранителни режими и процедури, които магично са способни, поне за част време, да запечатат някак младостта. Все още сме общество, обсебено от модели и идеали за красота. Обичаме да ги поставяме и в кутии на мъжко и женско, мъжествено и женствено, а след това и да питаме и размиваме. Мускулатури, извивки, плоскости, тъкани, текстури. И други белези, за да се срещнат биологичното и културно-социалното. Тогава, кое е нашето тяло? Какво е тялото в работата на Искра Иванова, Positive Negativity? 

To не е свръхнатоварено с ясно обособими знаци и значения. То е голо и от движението му се пораждат нови въпроси. Липсите на определености, етикети и идентификации може би са реплика срещу борбата за самоопределяне посредством телесното. Борба или път, които, като социални същества, всички ние водим. 

Именно като такива, призвани сме да изявяваме себе си – колективно или индивидуално, – да утвърждаваме или да протестираме. В този смисъл, тялото във видеото Corpus има свои проекции в тялото в проекта Positive Negativity, посредством безпокойство и фрагментарност. Във втория видео арт проект забелязваме шия, ключици и гръд, но отново не знаем, отново питаме. Защо по този начин? Какво е намерението? Има ли такова? Чие е тялото? Какво прави? Защо не чуваме глас или друг човешки звук? 

Слушаме лежерната песен за радост и светлина на Боб Марли Sun is Shining в рязко контриращо настроение на действията на тялото. Те са някакъв бунт и протест. Ескалират във вик, едновременно мощен, но неспособен да ни достигне. Отчаяние ли е това на една невъзможна съпротива? Агресия, която градира без потенциал за катарзис? Работата на Искра като че ли е критика на пропадащите диалози, които като хора отказваме да проведем помежду си. А вместо това – заглушаваме с илюзорни позитивни мисли за лято, безгрижие, блаженство… свобода. Едно тяло преминава от състояние на покой в състояние на ярост – през устата, един от най-есенциалните инструменти за човешко изразяване и общуване. Тя е и пътят на гласа, между вътре и вън, между себе си и света – възможен катализатор за бунта на тялото, отвътре навън.

Positive Negativity е творба, предлагаща интерпретации от различни ъгли, но откъдето и да търсим пролуки за тълкуване, се озоваваме в междинното. Като формат, произведението е между видео арт и скрийнденс. Между инструмента камера и инструмента тяло – тя наблюдава, поставена на конкретно място, статична, но не и пасивна, улавяща процеси, градации, емоционални промени, състояния, фокусираща корпуса, фрагментираща съпротивляващите се рамене, уста, лице. Positive Negativity е и между покоя и съпротивата, между материалното присъствие на тялото и невидимото възприятие на музиката. Смислите се позиционират между себе си и света, между вътрешното, което излиза като протест, и протеста, който афектира ядрото на личността. Смислите се размиват из интимното, социалното, историческото. Смислите са между миналото от 2008 година, текущото създаване през 2013 година и настоящото продължение на творческия път на Искра, и вглеждане назад именно от днес. 

Затова можем ловко да направим скок към тук и сега, годините 2020/2021, когато Искра е и фасилитатор по танц, движение и соматични практики. Соматичен идва от гръцката дума sōma, означаваща тяло, а соматични клетки са всички тези, които формират тялото и не са полови клетки. Те изграждат вътрешните органи, кожата, костите, кръвта и всички други тъкани (съединителна, епителна, мускулна и нервна). Искра споделя с нас, че тези практики са ценни в процесите на осъзнатост и осезаемост за собственото тяло. Знанието за гръбначния мозък и гръбначния стълб, движението, огъвкавяването, съзнателното мърдане, така че гръбнакът да се усети като подвижен стълб, държащ човешкото тяло, е интригуващо изследване, което много хора могат да практикуват. И действително го правят, благодарение на явления-инструменти като соматичните движенчески практики. 

Настоящият момент е логичен – свързващ дълготрайните интереси на Искра като артист, фасилитатор, движещ се човек. Тук отново откриваме фрагментиране на тялото, отделянето на гръбнака, с цел опит за възприятие на тялото като някакво – свое, универсално, способно на бързина, гъвкавост, на усет за болка, усет за температура или друг външен фактор. Тялото като фрагмент и тялото като цялост. Тялото като повлияно отвън и тялото като повлияно отвътре. Провеждащо и превеждащо между аз и другия.

В този контекст поставяме и нашия Превод в ефир, правейки опити за вербално превеждане и очертаване на идеи в полето скрийнденс. В творбите на Искра Иванова, Corpus и Positive Negativity, аудио-визуални експерименти с тяло и камера, фокусираме въображенията си върху идентификации, липси, съпротиви и лиминални пространства, където срещаме потенциал за дискусия. Продължаваме с всички налични средства  – езика и тялото, за да обогатим себе си, света и всичко, което сме способни да разпознаем помежду ни.