Two.REFLECTIONS е хореографска работа, която изследва осцилацията като физическо и метафизично явление – непрекъснато движение между състояния, ритъм на напрежение и освобождаване. Осцилацията, като периодична вълна, предполага не само повторение, но и трансформация: преход през междинното, граничното, момента преди завръщането.

Понятието „среда“ или „междинно“ отдавна е в центъра на моята практика. Какво се разгръща в това пространство на преход? Както пишат Дельоз и Гватари в „Хиляда плата“: „Средата по никакъв начин не е средна стойност; напротив, тя е мястото, където нещата набират скорост… поток без начало и край, който подкопава бреговете си и набира скорост в средата.“ Именно в този поток се позиционира Reflections.vol 2.

Изследването, което стои в основата на тази работа, започна през 2022 г. в рамките на дългосрочния проект „Практики за променени състояния“, който изследва Pendulation – физическа практика, основана на осцилиращо движение: две стъпки напред, една стъпка назад. На разстояние от около един километър, с фиксиран поглед, синхронизирано дишане и измерен ритъм, практиката предизвиква промяна в възприятието и въплъщението, медитативно срещане с продължителността и разстоянието.

В хореографската си форма произведението разширява тези изследвания чрез евклидов ритъм и пространствена геометрия, проследявайки линии, които свързват и разделят, формирайки територии на движение и мисъл. То отразява вътрешни състояния – непрекъснатото търсене на мястото на Аза в отношението към Другия – и сочи към движения на детериториализация, моменти, в които смисълът се изплъзва и възникват нови форми на отношение.

Тази версия беше представена пред Паметника на българско-съветското приятелство във Варна, монументална реликва на социалистическата идеология. Някога символ на единството между България и Съветския съюз, днес паметникът е място на амбивалентност – оспорвана забележителност, натоварена с историческа сложност. Изпълнението в това натоварено пространство активира диалог между тялото и архитектурата, миналото и настоящето, личното и политическото. Осцилиращото движение на изпълнителите отразяваше парадоксалното присъствие на паметника: между спомена и забравата, постоянството и разпадането.

В крайна сметка, Two.REFLECTIONS размишлява върху човешкото състояние – индивидуално и колективно – затворено в циклите на капитализма, повторението и съпротивата. Ние се движим като малки машини в по-големи системи, заплетени в мрежи от производство, желание и контрол. Хореографията се превръща в въпрос на взаимоотношения: как тези по-малки механизми – тела, жестове, афекти – общуват с по-големите абстрактни машини на войната, любовта, революцията? И къде, в рамките на тази осцилация, можем да намерим възможността за неподвижност или промяна?